ИВАН ВАЗОВ
По случай двадесет години от смъртта му
Вазов олицетворява великото напрежение на българския народ през времето на неговата борба за самоутвърждение и се налага същевременно като израз на жизнената мощ на народното сърце, затуптяло с бурни тласъци сред ведрата атмосфера на свободата. Затова неговите художествени идеи и неговият поглед на проникващ в бъдещето творец - са и наши.
Съзнанието за дълг, вяра в правдата, поклон пред хубостта и добрината - като общоплеменни стремежи - намират дълбок отзвук в неговото творчество, отдето се откликват в душите ни не само като позната, родна мелодия, но и като зов на всебългарската кръв.
Вазов е велик, защото бе дълбоко правдив, мъдър и спокоен - пълен господар на собствената си стихия. Той излезе из самите недра на народната душа и се разрасна към небесата, като хвърли по вси страни сенки на вяра, успокоение и любов.
Всяко негово слово е израз на преклонение пред Бога, на обич към човека, но заедно с това отразява и философията на непоколебим родолюбец, за когото привързаността към собствената земя и любовта към своя народ са най-сигурни мостове към общочовешки напредък.
Той живя в тревожна, но богата по напрежение и трескави стремежи епоха. И няма духовен трепет, няма повик към родолюбиво дело по онова време - изпълнено с такъв творчески патос - които да не намериха прием в неговото топло и човечно сърце. Той споделяше болките и радостите на народа като същи баща, като какъвто бе обичан и оплакан.
Певец на воля към светлина и възход, на смирение пред Бога и на гордост пред врага - Вазов не взе ни една излишна поза, не изневери нито веднъж на призванието си, защото бе боговдъхновен поет, пратен нам за народен знаменосец.
Делото му е обширно по обем, величаво по строеж и неизчерпаемо по богатство. Тепърва предстои да се изследва какво му дължи общият наш национален подем. Той стои като здрава брънка между целия духовен устрем на дейците от Възраждането и усилията на вчерашни, днешни и утрешни деятели в полето на творческия дух и е най-добър залог за велика бъднина.
Полувековното творчество на народния поет е още и основата на нашата съвременна литература. Под неговото вдъхновено перо и при сътрудничеството на Ст. Михайловски тя се оформи като мощна скала, дето се облегна целият наш духовен живот. И до днес тази литература, тъй щастливо свързана с миналото и толкова талантливо разработена от тях в нейните основни тезиси, е най-голямата наша национална гордост.
Но погрешно би било да се мисли, че Вазов изчерпва в своето творчество всички прояви на народния дух. Освен него имаме Ботйов, Михайловски, П. П. Славейков, Яворов, Йовков, някои от живите - всеки от тях представя различна страна от богатата душа на българина и от неизчерпаемите възможности към културно развитие. Ала Вазов, без да обгръща всичко в себе си, изразява вечното, крепкото в живота на нашия възлизащ народ.
То е: сила, яснота, открит поглед към света. Когато го четем, добиваме впечатлението, че той притежава дарба да гледа в бъдещето със спокойния поглед на мъдрец, комуто е чужда всякаква метафизика и философска напрегнатост.
Величието на Вазов не трябва да се търси нито в чиличената негова строфа, нито в резкия профил на неговите херои. То стои над тях и се излъчва от цялото негово творчество.
Който анатомизира Вазова, няма да види ни художника, ни певеца, и още по-малко човека.
Единен повече от всекиго, той може да ни се разкрие в своята същност само като цялостна творческа личност, като каквато трябва винаги да го имаме пред очи, за да го ценим като най-великото доказателство за национална мощ - не само утеха за минало, но преди всичко - крепко стъпало и пряпорец за в бъдеще.
в. „Огнище”, г. 5, бр. 42, октомври 1941 г.
