Биография

Иван Минчев Вазов е роден на 27 юни 1850 год. в гр. Сопот. Баща му Минчо Айваза, почитан сопотски търговец, е бил малограмотен. В противовес на него, жена му Съба, майката на Вазова, е била крайно любознателна жена.

Тя е била една от малкото жени в Сопот, които са се отнасяли с голяма любов към книгите.

На шестгодишна възраст бащата на Вазов завежда сина си на училище, където тогава се обучавало на пясък и по ланкастерската метода. Вазов не особено се отличавал с успех по аритметика, а турски език нямал охота да учи.

Особено впечатление в душата на поета е оставил учителя Партений Белчев, който прочитал на учениците стихове от Ломоносова, Державина, Хомякова и др.

Като свършил учението си в Сопот, Вазов бил изпратен да продължи образованието си при даскал Ботя - бащата на Христо Ботйов - в Калофер, а от там в Пловдив при даскал Йоаким Груев. Там той се залавя да изучи френски и превежда „Телемаха”. През 1870 год. баща му го изпраща в Румъния при брата си Кира, за да го направи търговец. Там Вазов се запознал с Любен Каравелов и с Ботйов.

Първото стихотворение, което направи известно името на Вазов, като поет, е „Борът”. След него, през 1872 год. бидейки в Цариград, той занася за печат на Петко Славейков поемата си „Видул”.

В Цариград Вазов не стоял много. Скоро той станал учител в Лозенград, а през 1875 год. постъпил чиновник в Перник по постройката на линията София - Кюстендил. По това време той написва доста стихотворения, които после влизат в сбирката му „Майска китка”.

Като добър патриот, Каблешков го увлича в подготовката на Априлското въстание през 1876 год.

След бързото потушаване на въстанието Вазов отива в Румъния, където влиза в Революционния комитет. По това време той написва сбирките „Пряпорец и Гусла” и „Тъгите на България”.

След обявяването на освободителната война и минаването на русите през Дунава, княз Черказки назначава Вазова за чиновник при Свищовския губернатор Найден Геров. На другата година е бил преместен при Русенския губернатор. Тогава Вазов издава сбирката си „Избавление”.

През 1879 год. Вазов бива назначен за председател на Берковския окръжен съд, от там за прокурор във Видин, но той си подал оставката и отишъл в Пловдив, където княз Богориди го назначава за депутат в Областното събрание.

Тук Вазов започва редактирането на сп. „Наука” и се отдава на интензивна литературна работа. Тогава той написва „Хаджи Ахил”, „Митрофан и Дормидолски”, „Един кът на Стара планина”, „Немили-недраги” и издава сбирките „Гусла”, „Поля и гори”, „Италия”, както и пиесите „Руска” и „Михалаки Чорбаджи”.

Сръбско-българската война през 1885 год. му дава материал за сбирката „Сливница”. През 1886 год. политическите събития в България го принуждават да емигрира в Одеса, където написва по-голямата част от романа „Под Игото”, който отпосле довършва в София.

Върнал се в България през 1891 год., Вазов става редактор на списанието „Деница”. След това той издава книгите: „Великата Рилска пустиня”, „В недрата на Родопите”, три тома „Разкази и повести”, сбирката „Звукове”, а през 1894 год. преработи повестта „Немили недраги” в драмата „Хъшове”, която биде последвана от два тома „Драски и шарки”.

По това време Вазов бе превеждан не само на славянски езици, но и на някои от европейските - английски, френски, немски и италиански. На 24 септември 1895 год. му биде отпразнувай 25 годишен литературен юбилей, на който биде увенчан за народен поет.

През 1896 год. излезе вторият голям роман на Вазов „Нова Земя”. На следната година той става министър на Народното просвещение, а от 1899 год. напусна държавната служба и политиката.

През последвалия период до Балканската война Вазов написа доста книги, между които: „Казаларската царица”, „Видено и чуто”, драмите: „Към пропаст”, „Борислав” и „Ивайло”.

Балканската и последвалите я войни дадоха материал на Вазова да напише стихотворните сбирки „Под гръма на победите”, „Песни за Македония” и „Нови екове”.

Разгрома на България и наложения й несправедлив мир бяха отразени в малката сбирка „Не ще загине!”. Последната стихотворна сбирка на Вазова, издадена през 1920 год., е „Люляка ми замириса”.

На 24 октомври 1920 год. на Вазова биде отпразнуван, с незапомнена тържественост и грандиозност, 50-годишен юбилей на неговата литературна дейност и 70-годишнина от рождението му.

В юбилейното тържество, организирано с голямо внимание и любов от министъра на народното просвещение г-н Стоян Омарчевски, взе участие целия народ.

Близо една година след юбилея Вазов почина (на 22 септември 1921 год.) от разрив на сърцето. И тоя път, както държавата, така и народа, засвидетелстваха своята безкрайна почит към най-големия и най-плодовития свой поет.

„Български поети. Антология”, 1922