ОТ ПОЕТА ДО БОРЕЦА
Българската национална идея и народният поет
Не може да се говори и пише за Иван Вазов, без да се изтъкне какво гениално въплъщение на националната идея беше той и без от само себе си да се подчертае разликата между него и всички други днешни проповедници на националната идея.
Не говорим за площадните агитатори и партийни демагози, които и по-рано, и сега още непрестанно протръбяват по всички посоки на вятъра националната идея. Тяхната неискреност е очевидна и затова и толкова по-отвратителна.
Но ние имаме редица искрени апостоли на националната идея, талантливи и безкористни хора, които ще заслужат благодарността на поколенията. Все пак, тяхното дело носи признаците на разсъдъчното, а затова и на едно чисто човешко, субективно предпочитане на интересите на един български край пред друг. То е повече или по-малко плод на локален патриотизъм.
У Иван Вазов националната идея беше рожба на едно поетическо сърце. У него националната идея нямаше начало и край, нямаше граници.
И ако поетът беше повече общественик или поне толкова общественик, колкото поет, ние щяхме да имаме един пламенен борец на националната идея, а не само един неин поет. За жалост, Вазов не беше борческа натура. Но затова пък, за щастие не беше и шовинист.
Днешното време търси своя поет и борец същевременно. Световната история е доказателство колко рядко във вековете се раждат такива гениални натури. И колко по-често се раждат борци без интуитивния подтик на едно поетическо сърце.
Все пак, българската национална идея сигурно ще намери един ден своя борец, който ще има поетическото сърце на народния поет.
——————————
в. „Литературен час”, 05.06.1935 г.
