9 юли 1850 г. - рождения ден на Иван Вазов

Драгни Драгнев

На 13 февруари 1920 г. народният поет обядва в прочутия по онова време Юнион клуб. Подир обяда, подпрял бастуна си до масата, той разгръща новата книжка на списание „Златорог”. Там чете и стихотворения от Дора Габе. Накрая се обръща към приятеля си проф. Иван Шишманов, с когото са заедно в клуба, и му предава възхитата си: “Браво на туй момиче! Пише много добре… Нали Яворов му отвори очите за лиризма…”
Пет-шест години по-рано Вазов и Шишманов прекрачват в дома на Дора Габе. Води ги на гости Боян Пенев. Добруджанката ги черпи със сладко и им налива чай. Сетне сяда на пианото да им посвири. Или им чете новите си стихотворения. Народният поет настоява да ги чуе.
Минава време и посещенията на Вазов в този дом зачестяват. Винаги двамата с проф. Шишманов. Професорът е много близък на Вазов. Години наред той често го спохожда и изцяло записва разговорите си с него. Освен това Шишманов спасява много ръкописи на Вазов от изгаряне и хвърляне в кошниците за смет.
Понякога двамата приятели заварват и други гости у Дора Габе - музиканти, писатели, художници. Сегиз-тогиз сред тях се появява Бела, сестрата на Дора. Създава се атмосфера на духовна близост, където царува умът и тържествува талантът. Вазов е над всички, като вековно клонесто дърво. Когато говори и когато мълчи и слуша, потънал в мисли. Когато се смее от сърце и се радва на младите, които кръжат около него. Веднъж например старият поет заварва Панчо и Любо Владигерови. Двамата братя изпълняват свои композиции и Вазов изпада в умиление. От време на време посред общото въодушевление той се обръща към Дора и плахо я моли да издекламира нещо свое.
Случва се Дора Габе сама да прекрачи в кабинета на Иван Вазов. Той я посреща заедно с приятеля си Шишманов. Тя им чете любовна лирика. Събужда у двамата сърдечни чувства. Напомня им за поезията на Сафо и Анакреон, Данте и Петрарка. А на другия ден професорът ще запише в дневника си: “На Вазов му хареса нейната женственост, грация и хубавите й тъжни очи на сърна…”
На 4 юли 1919 г. в Артистичния клуб на Рисувалното училище се провежда вечеринка. Там Вазов е най-високият гост, а до него, развълнувана и щастлива, седи Дора Габе. Когато се изправя да прочете две-три страници от бъдещата си книга „Някога”, забелязва, че Вазов се усмихва. „Старият поет остана доволен…” - ще запише в дневника си проф. Шишманов.
На литературната сцена в София и сред сътрудниците на кръга „Мисъл” е известно неприязненото отношение на д-р Кръстев към Вазов. Главно под влиянието на Пенчо Славейков. Известно е също, че след смъртта на Славейков (1912) д-р Кръстев иска помирение с Вазов. Дора Габе става неволен свидетел, когато д-р Кръстев лично му поднася протестно писмо, за да го подпише, и тогава двамата си подават ръка. Автори на този текст са Боян Пенев и още неколцина писатели в отговор на обнародвано писмо на руския писател Леонид Андреев, пълно с хули срещу българския народ.
На 22 септември 1921 г. Дора Габе отново се запътва към Вазов. Бърза да му покаже новото си стихотворение - да го чуе, да поговорят. Но не било писано да го види жив. „Току-що се помина” - пресреща я на улицата синът на проф. Шишманов, Димитър. Тогава вместо стихове добруджанката му носи една червена роза. Слага я до сърцето му и през сълзи казва: “Сбогом!”. Половин век по-късно тя пише стихотворение в памет на Вазов. Завършва го тъй: “…на твоите широки плещи е легнала душата на България.”

В последната година от живота си Иван Вазов представя Дора Габе на най-малкия си брат - Борис. Когато Дора Габе учи френски език и литература в Женева и Гренобъл, Борис вече завършва право и защитава докторат в Париж. Двамата се запознават по-късно, тя омъжена за Боян Пенев, макар че тогава са разделени, той - женен за художничката Елисавета Консулова. Сприятеляват се, гостуват си. Дора е привлечена от картините, които художничката излага, и от дългите разговори за красотата и силата на изкуството. Знае, че натюрмортът е любимият жанр на Елисавета, особено градинските цветя - нарисувани като живи. На писателката обаче повече й допадат живописните портрети, най-вече портретите на Иван Вазов, който високо цени таланта й.
Между другото ще вмъкна какво казва Иван Вазов за брат си: “Трябваше да допиша романа „Под игото”, понеже беше недовършен. Но аз страдах от очибол и не можех ни да пиша, ни да чета. Помолих брата си Бориса, тогава гимназист, да пише под моя диктовка. По тоя начин изкарах целия роман…”

През есента на 1931 г. Славянският комитет я кани да изнесе сказката „Съдбата на българските лирици”. Тя говори за Ботев, Пенчо Славейков, Яворов, Дебелянов. Споменава и Кирил Христов, между другото. По това време К. Христов живее в Прага и посещава сказката. Ден-два по-късно, на 22 октомври, в българския вестник „Пладне” излиза неговата статия „Една гавра с българската литература”, в която обвинява Дора Габе, че е пренебрегнат.
Статията, преведена след това в чешкия печат е злъчна, пълна с ругатни и неприлични изрази, които обиждат добруджанката. „Идеше ми да си събуя обущата и да ги захвърля върху главата й” - гневи се Кирил Христов. Тогава Борис Вазов се намесва в скандала между двамата поети. Намира Христов, защото статията му излага България, и почти насила го води в легацията да се извини на Дора Габе. „Искам да разбера за какво ме мразите?” - пита тя. „Аз не че ви мразя, аз кипнах - отвръща той. - Защо говорихте за Пенчо Славейков, за „Кървава песен”, а аз написах „Чеда на Балкана”. Моите „Чеда на Балкана” стоят много по-високо от „Кървава песен”.
„Аз говорих само за ония наши големи поети, които загинаха било в борбата за свобода, било от тежките условия на живота в ограбена, осиромашала и подгонена от фашистките власти България - изтъква по-късно Дора Габе. - Аз цитирах в превод най-добрите им творби. Кое беше озлобило Кирил Христов?” Той обвинява добруджанката в необективност при избора на поетите, за които говори. С необуздан и ругателно-вулгарен тон я вини, че е некомпетентна и не умее да анализира творчеството им.
В същото време, за да заличат последиците от скандала, Борис Вазов и Елисавета Консулова дават пищен прием в българската легация. Пристигат около 300 интелектуалци от Прага, сред които е и Дора Габе. Тогава тя държи прочувствена реч в защита на славянския род и културните традиции. В словото си знатната българска поетеса се обръща към най-личните гости на приема - писателя Карел Чапек, художника Иван Мърквичка и поета Витезслав Незвал.
Няколко години по-късно Борис Вазов и съпругата му се завръщат в България. Дора Габе често се среща и общува с тях, до смъртта на Елисавета Консулова през 1965 година.