ДЕ Е ЖЪТВАТА?
Настават летни жеги; ниви злати
вълнуват се талазни и шумят.
Жътварин скоро плодове богати
ще сбира; празник на трудът
настая; кръшни смехове и песни
над пълни снопи ще да заечат…
А де е нашта жътва - празник честни?
На нашто шумно дело де плодът?
Озъртам се и диря - нищо ново,
утешно на полето, дето сеем -
в див бурен глъхне всяко бодро слово,
и драки никнат песен дето леем.
Де жътвата? И гледам в скръб безплодна
пустинята духовна… Тръпне ум!
О, почвата ли твърда е, безродна?
О, нашта реч ли е безжизнен шум?
1892, юний.
————————
сп. „Българска сбирка”, брой № 6, 01.06.1894 г.
