Алексей Колцов

превод: Иван Вазов

Сядам при стола
и се замислям,
как се живее
сам-саменичък.
Юнак си няма
млада невяста;
юнак си няма
верен другарин,
житница пълна,
топло огнище,
бащина нива,
конче за оран…
Бедност наследих
от беден татка,
дарба едничка
той ми остави -
сила юнашка…
Та за какво ли?
Пуста чужбина
сила погуби,
нужди, неволи
крепкост убиха…
Сядам при стола
и се замислям,
как се живее
в тоз свят самичък?

——————————

Славянска антология, 1910 г.