Николай Фол

Наистина, сега се освещава вече и родната къща на Иван Вазов… Но не е ли вярно, че от година на година сякаш изгубваме чувството за онова значение на поета, което той има за целия ни народ?

От година на година името на най-големия между големите потъва все повече и повече в прах, в праха на неблагоразумното и неблагородното забвение.

Не може да бъде целта на тая бележка тук да изтъква значението на големия българин за нашата култура. Това е писано, това е казано, това е вече категорично доказано: българска литература без Иван Вазов няма!

И затова - годишнината на Вазова трябва според нас да се празнува с не по-малка тържественост от годишнината на Ботйов. Защото ако великият поет и революционер и поет умря за отечеството, Вазов работи през целия си живот за културата на вече освободеното отечество.

Ние не можем да твърдим, че Вазов щеше да даде живота си за свободата, ако беше връстник на Ботйова. Но ние можем с положителност да твърдим, че културното дело на Вазова може смело да се мери с делото на Ботйова, че Вазов в съзнанието на най-широките народни слоеве упражнява същата магия, както и Ботйов.

Нещо повече: ако попитате някой съвършено прост селянин знае ли името на някой български писател, ще ви отговори веднага: Иван Вазов!

Вазов проникна със своето пламенно слово и в най-коравите, и в най-непросветените души. Вазов се знае наизуст от всички българи. Българите от всички краища на Българско знаят неговото слово и го декламират, и го повтарят, и плачат и се радват на неговото творчество.

И днес, когато епохата на Възраждането става източник за обновление на българския дух, когато очите на нацията ни са обърнати към тая светла епоха на възмъжаване на българския дух, не е ли повече от належащо Вазов именно да стане обновителен поход, не е ли именно сега време да направим от името на Вазов едно знаме на днешното време, да разгърнем безсмъртните страници на Вазовото творчество, за да почерпим ония съкровища за побългаряването на българите, които така щедро се сипят от всяка страница на неговите книги.

Защото великаните на Възраждането ни достигнаха до нас така живи само благодарение на перото на Вазов - тия великани, от чийто пример ние сега черпим нови сили в трудния път, който нашата тежка орисия е начертала.

в. „Литературен час”, 05.06.1935 г.