Огнян Стамболиев

Да, уви, стигнахме и дотам. След като съкрати и осакати куп български театри българската държава откри два турски! В Кърджали – „крепостта на Доган” и в столицата на Лудогорието, Разград. Това стана преди пет четири години при управлението на царистите и на техния послушник Абрашев. Началните траншове бяха само… по половин милион лева/!/ за двете трупи, които така и не се комплектуваха за тези пет години. Но са покровителствани не само от Доган, но и от Майор Деянов.
И така, ако случайно попаднете в Кърджали или в Търговище, а и не само там, ще се чудите дали сте в България или в Турция, защото турската реч звучи дори в Общината. Улиците носят турски имена, табелите са на турски, а на много вече места се вее и турското знаме с полумесеца! А театърът в Кърджали се казва „Кадрие Лятифова” на името на някаква самодейна певица на кючеци и маанета от 50-те години /сега ДПС я провъзгласиха за „Славея на Родопите” и щели да й издигат паметник!/, а в Разград – името е по-театрално „Назъм Хикмет”. Но театри ли са това?! Видях представленията им в Русе, Разград, Шумен и по телевизията. Трудно може да се каже, че бяха истински театър, а не някакви кресливи полуревюта, полуестради, гарнирани обилно с отвратителни кючеци и маанета.
А по повод 85-годишнината от смъртта на Вазов! – в Шумен, градът – „люлка на българското театрално изкуство”, гастролира с много шум Кърджалийският турски театър със „Службогонци” – в превод на турски от Исмаил Аглагюл. Може би следващата постановка ще бъде рецитал по стихове на Чинтулов, Славейков и публицистиката на Ботев на турски… След като ги изгониха от българските учебници… Но защо да се чудим и на това? Не знаете ли, че шефката на нещастното българско средно образование се казва Мукадес Налбант! Тя дори не може да напише името си без грешка, подписва се: „Мукаддес Налбант” – горката бивша селска даскалица от Момчилградско, откъде ще знае, че според правилата на нашия език съгласните в имената не се удвояват, иначе щяхме да пишем като италианците или руснаците „Россини” или „Отелло”!
Двата „театъра” от Разград и Кърджали за цели пет години – или по точно творчески сезона с по 10 работни месеци – са произвели… цели 5-6 постановки. За същото време един нормален драматичен театър у нас реализира – с големи трудности, спонсори, упорит труд – по 10-12 заглавия. Така е и в Русе, и във Варна, така е и в още по-бедните, но добри и професионални български драматични театри на Кърджали „Димитър Димов” и на Разград „Антон Страшимиров”. Субсидията на привилегированите „доганови сцени” е по 45 000 лева за сезон /в случая с 1 заглавие и малко представления/, а за българските само с по 5 до 10 000 лв. за 10-12 премиери и голям брой представления по план за деца, ученици, възрастни и турнета из регионите! Всъщност, български театри със свои трупи вече няма в изцяло турския вилает Търговище, в Монтана, Кюстендил и в още редица български културни центрове. Без трупа остана дори големият и стар столичен театър „Сълза и смях” и сега е „открита сцена”! Но като знаем, че културата и просветата са вече последната грижа на тройната коалиция, решила твърдо да ускори процеса на опростачването на нацията, защото прост и полуграмотен народ се управлява, разбирай, ограбва по-лесно, нали?! Това е и целта на Гоце Първанов, нали ни се натрапи във властта с подобен електорат.
Не знам как е в Турция, но там остатъците от унищоженото по времето на Ататюрк българско население едва ли се радват на подобен разкош – български театър. Там те дори не могат да носят българските си фамилии и да мечтаят за театър или читалище. Там те са насила потурчени, доколкото са останали след зверските кланета и през ХХ век. Апропо, българските читалища в цялата област на Кърджали вече са се превърнали в центрове за открита и нагла пропаганда на азиатската турска култура, а се издържат от българската държава, което е в сериозно нарушение на Закона за народните читалища, който някои предатели като продалата се на ДПС вдовица на българския поет Дамян Дамянов, изтъкнатата чалга-поетеса Надежда Захариева, /която турците натрапиха за свой заместник министър на българската култура!/ са вече готови да променят в угода на Доган. Както започнаха да пренаписват учебниците по история и литература. Така им нареди Ердоган от Анкара. И така се прави в мюсюлманска Албания, чиито пример следваме. Те вече се готвят да премахнат българския език като задължителен предмет от матурите! За да се произвеждат все повече полуграмотни млади ръководни кадри от „комсомола” на ДПС.
Да, това се казва привилегия! Да работиш в подобен „театър”, така щедро подкрепен и субсидиран от българската държава за сметка на истинските и нужни професионални културни центрове, които се задъхват от безпаричието си. Ето, например, в столицата на Добруджа, Добрич, където има три театрални зали, а няма актьорска трупа, няма и пари за театъра, който по време на румънската окупация от 1918 до 1940 г. е бил духовният светилник и е допринесъл много за освободителните борби там. В Разград пък като направиха новия театър, вместо да предоставят старата сграда на Филхармонията и Хор „Железни струни”, едни от най-старите музикални институти у нас, ги предоставиха на турския театър.
Друг е въпросът след като и българските народни читалища, наред с джамиите, в Кърджалийско се турцизираха и станаха центрове за пропаганда на ислямизма и фундаментализма/!/, дали има нужда от подобни „театрални сцени”? Има ли за тях подготвени актьори и режисьори-постановчици, сценографи и художествени ръководители? Засега няма. Имат ли те подходящ репертоар, след като са опрели до Иван Вазов?
Има ли реална необходимост от тях? И с кючеци и маанета ли ще възпитават те това население, немалка част от което вече може да говори и да пише на езика на страната, в която живее и е родено/!/ и от известно време – пак под диктовката на агента Сава – Доган – упорито и целенасочено /пред безразличния поглед на Гоце, на престъпната тройна коалиция и, за съжаление, и на и обществото!/ се турцизира и сепарира от България, което в недалечно бъдеще ще доведе до необратими, фатални последици.

Бел. авт.

1/ Прочетох някъде, че през м.г. на 24 май в Асеновград кметът на града организирал безплатно представление на турска трупа, която поздравила гражданите за празника с… пиесата „Седемте жени на Хюрмюш”. Имало дори превод на български…
2/ В един български град вече има главна улица на името на поробителя на България и Балканите „Баязид Йълдъръм”. Но не знам дали в Тел Авив има улица „Адолф Хитлер”…