ИВАН ВАЗОВ
Годините след смъртта му минават и заминават, а той все расте, все по-голям става и като пълноводна река започва да тече през душата на българския народ.
Че никой преди него и никой след него не е прониквал във всичките кътища на тази неспокойна, тревожна и трагична душа и никой не е отразил с такава широта, с такъв размах и най-после с такова живо, огнено и вдъхновено слово страданията, борбите и сънищата за мир и за тишина на България.
Вдъхновен поет, той застъпи всички видове лирика. От най-трудната балада, през тържествената ода, през тихия епос, през огнената сатира, епиграмата, поемата - до кротката, миньорна песен, която звучи като ноктурните на Шопена, като вечерна молитва и като въздишка на дете.
Ненадминат белетрист, - той написа „Под игото”, епопеята на българското освобождение. След която се редят много томове, с повести, разкази, скици, пътешествия и пр., сред които като истински бисери светят новелите „Иде ли”, „Дядо Йоцо гледа” и „Една българка”.
Драматург, историк, общественик, публицист и гражданин, Иван Вазов е развил една колосална дейност, която буди удивление и която ще остане като безсмъртен пример на всички поколения.
Защото Иван Вазов работи с размаха на един Виктор Юго, с вдъхновението на големите световни певци и остана такъв до последния ден на живота си.
Цели петдесет години той служи на българския народ. Живя с неговите борби и вълнения, с неговите страдания и разочарования. И за всичко имаше по една песен, по един разказ, по един том.
И така неговото творчество стана история на българския народ. Една вечна книга на съдбата му, отразена както с нейните бели и светли дни, така и с нощите на кошмари и кръвопролития, на тържествени подеми и трагични падения.
И затова Иван Вазов е истински народен поет. Такъв, какъвто е Пушкин за Русия, Гьоте за Германия и Юго за Франция. Поет - класик.
Днес годините са с черно небе и кървава земя. Бури люлеят горите, кършат клоните, брулят цветовете и няма мир и тишина, но утре, когато над България легне великия ден на светлината и на свободата, Иван Вазов наново ще стане извор и начало.
Да бъде така!
——————————
сп. „Български сирак”, г. 8, кн. 5-6, 1932 г.
