Адам Мицкевич

превод: Иван Вазов

Из „Кримски сонети”

Изгонена в далечната чужбина,
кат росно цвете рано клюмна ти,
кат пращаше на мила си родина
последни дъх, последни си мечти.

На север там, като с брилянти бели,
небето е засипано с звезди,
не са ли туй блестящите следи
на твоя взор към полските предели?

Полячко, като теб ще умра сам
във таз чужбина, гол, забравен странник,
но все ще мине някой брат насам,

подобно мен блуждаещ тук изгнаник,
ще помечтай при твоя гробец ням
и родна песен ще запее нам.

Славянска антология, 1910 г.