Емил Манов

„Под игото” е първата Вазова творба, която съм прочел по свой почин т. е. вън от някои негови стихотворения и откъси, заложени в читанката за основното училище през втората половина на двайсетте години (например „Отечество любезно…”, „Да, работни”, портрета на Левски).

Мисля, че това стана в четвърто отделение или първи прогимназиален клас. Значително по-късно, вече в края на гимназията, прочетох „Немили-недраги”, „Чичовци”, „Епопея на забравените” и част от най-хубавите му разкази и още по-късно се запознах системно с цялостното творчество на нашия народен писател.

Тази спорадичност в запознаването ми с творчеството на Вазов се дължеше не само на естественото постепенно узряване и на нарастването на литературните ми интереси, но и до голяма степен на тесногръдата трактовка на Вазов като писател „националист и шовинист” в нашата тесняшка критика (баща ми беше бивш тесняк и неговото отношение към Вазов от малък
ми се предаде).

„Под игото” съм чел три или четири пъти в различни възрасти, докато оценя истинското му значение за нашия национален живот и литература - и след всяко прочитане все повече се разделях с неверните едностранчиви представи за Вазов, надвивайки разрива между догматичния разум и собствения си здрав смисъл.

Имах чувството, че пред мен расте един гигант, когото отляво недооценяваха, а отдясно се опитваха да превърнат в поет на „победните фанфари”. Цялата сложност и противоречивост на Вазовия мироглед и на неговото творчество ми стана ясна едва в годините на студентството, през втората половина на тридесетте години.

Не мога да кажа, че като романист Вазов е упражнил върху мене изключително влияние. Онова, което ме привличаше в неговата проза, бе дълбокото познаване на народния живот, богатството на неговата реч, реалистичната простота и сила на стила му.

Но няма съмнение, че в първите ми стъпки на литератор той ми е влиял по-силно, отколкото напр. Елин Пелин или Йовков - може би и затова, защото бе по-близък на градския бит, не бе специфично „селски” писател.

Трябва да кажа, че и в момента препрочитам повестите и разказите на Вазов. Мисля, че от него трябва да се учим и още дълги години, че да не знаеш Вазов, значи да не знаеш народа си, неговото минало, неговите национални и мирогледни особености.

Да не говорим за оня дълбок извор на родна реч, какъвто е неговото творчество - от него трябва да искаме и да умеем да черпим.

Винаги, когато усетя езикова немощ, разгръщам някои страници от Вазовата проза и това ми връща нещо от свежестта на словото.

——————————

Вазов лист. 120 години от рождението на Иван Вазов, 1970 г.