ВАЗОВ В РУСЕ
160 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ИВАН ВАЗОВ
През 1878 година, непосредствено след Освобождението, Иван Вазов е преместен от Свищов, където работи като преводач при губернатора Найден Геров, в Русе – на същата длъжност при руския генерал Акимов.
“Живота си в Русе – разказва Вазов на професор Иван Шишманов, – съм описал подробно в романа “Нова земя” /по-точно във втората му част/. Цялата ми работа в канцеларията на губернатора Акимов се състоеше в това да давам в края на месеца общ отчет за произшествията в Русенската губерния. Но тая деятелност не ме задоволяваше, защото желаех да напредна по служба в някаква по-сериозна работа. Когато загатнах това на генерала, който много благоволеше към мене, той се усмихна и ми каза: “Батюшка, защо Ви е повече работа? Та Вие сте поет и аз Ви оставям време да пишете!”
Като щатен преводач Вазов придружава генерал Акимов при редовните му обиколки из Русе и Русенската губерния. Според признанията на самия поет, той водел в този най-цивилизован и европейски български град “доста шумен и весел живот”. А по онова време в Русе има много ресторанти, клубове и богати домове, в които редовно се дават приеми, салонни концерти и балове. Заплатата му стигала не само да поддържа майка си, Съба Вазова, но и да се облича много елегантно, по последната европейска мода. По сведения на старите русенци Р. Върбанов и Ц. Доганов, той живеел под наем в къщата на богатия търговец Андон Златев по улица “Икономова” /днешната “Духовно възраждане” зад Съдебната палата/ №23, на която сега има скромна паметна плоча.
Но въпреки “разгулния живот”, Вазов се занимава усърдно с литература. В крайдунавската ни столица той завършва започнатата в Свищов стихосбирка “Избавление”, съчинява цикъл епиграми /отпечатани за първи път в “Майска китка”, издание на Христо Г. Данов/, написва и комедията “Михалаки чорбаджи”. И най-главното: замисля големия си роман “Нова земя” /1896/.
Поетът се включва много активно в обществения и културния живот на града – изнася сказки в руско-българския културен клуб, посещава репетициите и премиерите на театъра, става един от учредителите на Македонския благотворителен комитет в Русе, създаден след Кресненското въстание.
В Русе Вазов е вече на двадесет и девет години и се замисля сериозно за женитба. Роден е под знака на Рака и счита, че е създаден за семейство, да има съпруга, дом, да бъде баща… Русенци от неговия кръг решават да му помогнат в това начинание. Запознават го с госпожица Атина Болярска. Тя е красива, умна, образована, от много добро и богато семейство, с вкус към поезията и музиката, с жив темперамент. При това е учила в Петербург. Тази млада светска дама от елита на Русе е изглеждала много подходяща партия за поета с неговите високи културни изисквания и социалното му положение в обществото… Но, за съжаление, големите очаквания не биват оправдани. Между характера и понятията за живота на Атина Болярска и тези на Вазов постепенно изпъква непримирима противоположност. Поетът предпочита семейния уют пред шумните светски забавления и решава да се посвети изцяло на работата си. При това бракът е бил сключен повече по съвест, а не по чувство.
“Тая женитба – свидетелства Борис Вазов /като добре посветен в братовите си семейни работи/, – не беше по любов. Брат ми беше, тъй да се каже, оженен доста набързо от своите добри приятели Михалаки Георгиев и Атанас Илиев, които очевидно му желаеха доброто. Той съвсем не е имал възможност да опознае бъдещата си жена”. Накратко казано: идват куп недоразумения, конфликти, скандали, които бързо слагат край на съпружеските отношения. Сам Вазов признава пред Иван Шишманов: “В епохата на “Денница” пада и моята женитба /4 ноември 1890/… За жалост, бракът ми излезе нещастен. Неудовлетвореността ми от брачния живот се вижда вече в стихотворението “Трънкосливката” от “Денница”. След тринайсет месеца аз се разделих с жена си…” Но тук трябва да споменем, че Атина Болярска вдъхновила Вазов да напише един от най-хубавите си разкази “Коледен дар” и била първият читател и критик на неговите съчинения по онова време.
Престоят на Иван Вазов в Русе е около една година. От началото на май 1879 той е назначен по предложение на министъра на просветата Марин Дринов за председател на окръжния съд в малкото балканско градче Берковица.
През 1920 година, по случай 70-годишния му юбилей /отбелязан изключително тържествено и мащабно в цялата страна/, русенската делегация му донесла хубав подарък – халат от скъпа материя с оригинална красива бродерия, кепе и домашни везани пантофи, изработени от ученичките от Русенското девическо професионално училище. Не само пред делегацията в столицата, но и малко по-късно, със специално писмо, народният поет изразил дълбоката си благодарност за: “…милия подарък, изработен от русенци”, за чийто роден град бил запазил “най-хубави, най-светли спомени”…
Б.а. По този повод бих искал да изразя съжалението си, че и в Русе, и в другите наши големи градове все още няма паметници на Паисий, Ботев, Вазов, Левски, Каравелов, Раковски и други велики българи, докато навсякъде стърчат монументите на съветските окупатори от 1944, а в центъра на силистренското село Алфатар, представете си!, все още стърчи паметникът на Ленин, при това в съседство с флага на Европейския съюз!
