В ХРАМА
В ХРАМА
Неволно отбих се във Божия храм -
кат пътник отпаднал под сенчица хладна,
свещена молитва възлизаше там
и лейше мир сладък в душата ми страдна.
Наведох смирено, покорно глава,
смущение тайно обзе ме неволно,
и някакви чудни и нови слова
из моето сърце извираха болно.
Аз молях се жежко към Бога велик
за помощ, утеха в живота ми тежки, -
за мене, за братя, за всеки клетник,
за всичкия страждущи род человешки.
И молях на кръста распятия Христа
да вдъхне мен свойта любов и търпение…
И дълго йощ шъпнеха моите уста,
и леко и светло ставаше на мене…
ЖЕТВА
Нивя вече пожълтяха,
златна жетва приближи,
пълни класове узряха,
ей светулка се яви.
Млади спретнати жетварки
с поглед радостен и леп
зеха сърпи, паламарки
да си жънат златен хлеб.
Жънат, пеят и снопове
лягaт, трупат се навред,
а под сенки орехови
спорен чака ги обед.
Вечер с песни хороводи
си почиват от труда.
Зора пукне, ден ли доде
сърпи грабят и вървят.
