Асен Златаров

С него почнахме в нашата младост. А юношеството ни деляха той и Ботев. После, пленници на естетични теории, ние го отрекохме. Но животът е по-силен от нашите хитроумни теоретични постройки и канони и налага живите ценности. Той наложи и на нас Вазов, за да разберем, че е голям поет и в широк смисъл - народен поет.

Епохата на интензивното Вазово творчество не познава по-верен изразител от Вазова: нашето политическо пробуждане и примитивните еснафски отношения на българина след неговото освобождение, намериха у Вазова своя верен изразител, който с любов и дар описа радостите, неволите, надеждите и бита на българина от 90-те години.

А тоя българин беше мнозинството на българския народ и затова никой от поетите ни няма право по-голямо от Вазова да носи отличието народен поет.

И сега дори, когато диференциацията на съсловия и класи вече по-ясно се очертава, пак Вазов си остава най-разбираният и най-вкусеният поет за мнозинството на племето ни.

Вазов не е от поетите-пророци, какъвто е напр. Ботев, защото той в своите поетични унеси не надхвърля времето, в което живее, а следва неговите трепети, вижда и разбира само истините на вчерашното и днешното.

В това отношение той е верен следовник на своя учител Виктор Юго. И ако Юго от монархист завърши със социализъм, то е, защото беше свидетел на общественото преустройство във Франция, чийто ход той следваше.

Вазов слабо еволюира в своите концепции, защото и животът у нас не му даде изживелица на обществен преустрой: от 1875 до 1915 - епохата на Вазовото творчество - много малко се е променила нашата обществена структура.

Но ние не се съмняваме, че ако Вазов бе включил в своя живот и годините след голямата война, той щеше да разбере и се отдаде на народническото движение, което днеска се носи и изнася по хубавите идни дни за народа ни.

И днес десет години от смъртта на Вазова, ние можем вече без преднамереност да измерим ръста на неговото дело и да видим, че Вазов бе наистина голям поет.

в. „Литературен глас”, г. 4, 27.09.1931 г.