Константин Петканов

Константин Николов Петканов (29. 11/12.12.1891, село Каваклия, Лозенградско - 12.02.1952, София) е български писател-реалист, класик на българската литература. Роден в състоятелното семейство на свещеника Никола Проданов, съратник на Левски, инквизиран жестоко от турците през Априлското въстание, взел активно участие в Илинденското-Преображенско въстание, и Елена Чирозова. Семейството му се преселва в България през Балканската война 1912-1913 г. Завършва класното училище в Лозенград (1900-1905) и българската гимназия „Д-р Петър Берон” в Одрин (1905-1909). Учител в продължение през 1910-1912 г. в Малко Търново, с. Иниджия (Инедже), Лозенградско и Бунархисар. Установява се в столицата (август 1912). Записва се славянска филология в Софийския университет (1912-1915). Доброволец в Балканската война, в технично-свързочна част от Македоно-Одринското опълчение, награден с орден за храброст. От есента на 1913 г. продължава образованието си в университета. Участник в Първата световна война, мобилизиран през 1915 г., завършва школата за запасни подпоручици в Скопие (1916), сражава се на Добруджанския фронт в Първа пехотна дивизия, тежко е ранен, лекува се в Търговище; после се сражава на западния фронт, в Моравска област. Учител в Созопол (1919-1920), живее в Бургас (1920 - края на 1929), където работи като библиотекар и става член и по-късно председател (1926) на музикалното дружество „Родни звуци”. В Бургас писателят е и преподавател по цигулка в новосъздаденото народно музикално училище (от 1921); редактира седмичния вестник „Странджа”. Завършва библиотекарски курсове (1926). През 1930 г. трайно се установява в София, работи като библиотекар на Българо-югославското дружество (1933-1934). През 1937-1939 г. е уредник на сп. „Известия на дирекцията на храноизноса”, а от 1939 г. - негов щатен редактор. След 09.09.1944 г. е директор на културата в Министерството на информацията - до 1947 г. Пак след 09.09.1944 г. участва в създаването на Института по литература при БАН и в научната му дейност като член на научния му съвет. Редактор е на в. „Тракия”, сп. „Завет” и „Балкански преглед” (1946). Член и секретар на Тракийското дружество и секретар на Върховния му изпълнителен комитет (ВИК) и в. „Тракия” (1928). Член на СБП (1930). Член на Тракийския научен институт (1934). Академик на БАН (14.01.1945). Сътрудничи на много периодични изданиясп. „Завет”, „Листопад”, „Златорог”, „Философски преглед”, в. „Тракия”, „Литературен глас”, „Съвременник”, „Вестник на жената”. Един от основателите и деен сътрудник на сп. „Изкуство и критика” (1938-1943). Съпруг на поетесата Магда Петканова. Вдъхновява композитора Марин Големинов за музиката към балета „Нестинарка”. За пръв път печата през 1920 г. във в. „Странджа” (Бургас). Романи: „Без деца” (1927; 1943); „Старото време” (1930; 1944); „Хайдути” (1931; 1945; 1953); „Вятър ечи” (1933; 1946), „Морава звезда кървава” (1934; 1945; 1979; 1983; 2004); „Индже войвода” (1935; 1946; 1985); „Вълнолом” (1937); „Иде от планината” (1937); „Преселници” (1937); „Златна земя” (1938); „Боляри” (1939); „Кирпичената къща” (1939); „Ангелина” (1940); „Магия” (1941); „Дамяновата челяд” (1943); „Белите извори” (1946), на сборниците с разкази „Тракийски разкази” (1926), „Омайно биле” (1938), „Човекът с дългите уши” (1942), „Сух залък” (1945); поемата в проза „Самодива” (1923), повестите „Беглец” (1929), „Нямата” (1932), „Кладенец” (1936) и „Размирник” (1949); драматичната балада в 6 картини „Момчил” (1936) и на множество исторически разкази. Произведения за деца: „Овчар юнак” (роман за деца, 1933) „Слънчева роса” (разкази за деца, 1938), „Лъжите на Ивана” (детски разкази, 1940), “Кръстът Господен” (1943). Автор и на теоретични трудове - „Характерните черти на българина” (1930), „Българинът, драмата и театърът” (1937), „Образите в българското художествено слово” (1940), „Художественото слово” и др., както и „Идеологията на Тракийската организация” (1934). Освен това е автор на исторически разкази, очерци, пътеписи, речи, публицистика. Дългогодишен приятел на Илия Бешков. След смъртта му, в годините на социализма, излизат „Бунт в равнината” (разкази-спомени за Преображенското въстание, 1955), „Детски години” (мемоари, 1965), трилогията „Жътва - хроника за селото”, включваща „Старото време. Хайдути. Вятър ечи”(1968; 1981; 1989), „Белият вятър на Странджа. Избрани творби” (1983). В по-ново време се появява книгата му „Българският характер” (2003).


Публикации:


Проза:

ЕДНА СМЪРТ/ брой 78 ноември 2015

СУХ ЗАЛЪК/ брой 82 март 2016

МАЙКА/ брой 87 септември 2016

ЕХО ОТ ПЕЩЕРАТА/ брой 90 декември 2016

ИЗ СНЕЖНОТО ПОЛЕ/ брой 92 февруари 2017

БОГАТСТВО/ брой 92 февруари 2017

КРАДЕЦЪТ В ГОРАТА/ брой 93 март 2017

БЛАТО/ брой 94 април 2017

ПОСЛЕДНА СРЕЩА/ брой 96 юни 2017

ПРОСТА ЖЕНА/ брой 97 юли 2017

НОЩ/ брой 100 ноември 2017

ЗМИЯ УСОЙНИЦА/ брой 101 декември 2017

ТОЙ/ брой 102 януари 2018

ЕДНО ВИДЕНИЕ/ брой 108 юли 2018

КЛЕТВА/ брой 111 ноември 2018

СВАТБА/ брой 113 януари 2019

ДИНА/ брой 115 март 2019

ВЪЛЦИ/ брой 116 април 2019


Публицистика:

СЕРГЕЙ РУМЯНЦЕВ/ брой 68 декември 2014

ЗА ПОЕЗИЯТА/ брой 75 юли 2015

СЛОВО ЗА АПРИЛСКОТО ВЪСТАНИЕ/ брой 83 април 2016

ПОРОБЕНА ТРАКИЯ/ брой 89 ноември 2016

БЪЛГАРИНЪТ И ЗЕМЯТА/ брой 91 януари 2017

РОДОПСКО - БИТ И ПЕСЕН/ брой 92 февруари 2017

ДУХОВНИЯТ СВЕТОГЛЕД НА БЪЛГАРИНА/ брой 92 февруари 2017

РУСКИЯТ ТВОРЧЕСКИ ГЕНИЙ/ брой 93 март 2017

ЛАЗАР МАДЖАРОВ/ брой 95 май 2017

СЛЪНЧЕВИ ПРАЗНИЦИ/ брой 96 юни 2017

ПРЕДГОВОР КЪМ „ПО ПЪТЯ НА СЛОВОТО”/ брой 103 февруари 2018

БЪЛГАРСКАТА КУЛТУРА И ЧУЖДЕНЦИТЕ/ брой 104 март 2018

ПЪТИЩАТА НА МОЯ ЖИВОТ/ брой 105 април 2018

СЛОВО ЗА СВЕТИТЕ БРАТЯ КИРИЛ И МЕТОДИЙ/ брой 106 май 2018

ВЕЛИКИЯТ ПОЕТ/ брой 110 октомври 2018

БАЙ ГАНЮ И КРИТИКАТА/ брой 117 май 2019


Критика:

ДУХЪТ НА БЪЛГАРСКАТА ИСТОРИЯ/ брой 84 май 2016


Народно творчество:

ТРАКИЙСКИ ПЕСНИ/ брой 81 февруари 2016


Критика за Константин Петканов:

„КИРПИЧЕНАТА КЪЩА”/ автор: Димитър Стоевски/ брой 90 декември 2016

„КЛАДЕНЕЦ” ОТ К. Н. ПЕТКАНОВ/ автор: Петър Горянски/ брой 91 януари 2017

КОНСТАНТИН Н. ПЕТКАНОВ - „БЕЗ ДЕЦА”/ автор: Симеон Русакиев/ брой 92 февруари 2017

„МОМЧИЛ”/ автор: Мирослав Минев/ брой 98 септември 2017

ДВА НОВИ РОМАНА НА КОНСТАНТИН Н. ПЕТКАНОВ/ автор: Пенчо Пенев/ брой 100 ноември 2017

НОВА ПОВЕСТ НА К. Н. ПЕТКАНОВ/ автор: Александър Филипов/ брой 104 март 2018

„ПРЕСЕЛНИЦИ” - РОМАН ОТ КОНСТАНТИН Н. ПЕТКАНОВ/ автор: Петър Горянски/ брой 109 септември 2018

„ХАЙДУТИ” - РОМАН ОТ К. Н. ПЕТКАНОВ/ автор: Петър Динеков/ брой 113 януари 2019

КОНСТАНТИН ПЕТКАНОВ - „СТАРОТО ВРЕМЕ”/ автор: Димитър Бабев/ брой 118 юни 2019


За Константин Петканов:

БИОГРАФИЯ НА КОНСТАНТИН Н. ПЕТКАНОВ/ автор: Дамян Дамев/ брой 103 февруари 2018

КОНСТАНТИН Н. ПЕТКАНОВ/ автор: Пенчо Пенев/ брой 108 юли 2018