БЛАТО
Планинското село Липа имаше за свой празник Свети Илия. На този ден всички липовчани отиваха на манастирчето, което се намираше над селото и там ядяха курбаните си. Пременени моми и булки, избръснати и стройни овчари шареха из гората и играеха луди хора на голямата поляна.
Преди няколко години на този празник стана една случка, която помрачи не само светлия ден, но натъжи и гората. Една мома направи за същата случка хороводна песен и най-чудното е, че с тази песен сега се започват всички хора в село Липа. Но нека започнем от началото.
Илинденското слънце позлати дъбовата гора и разчисти облаците над манастирчето „Свети Илия”. Сливите в градината бяха узрели и мамеха със сочните си плодове децата. Десетина клонести дървета хвърляха дебела сянка върху голямата поляна и привличаха около дънерите си старите хора.
Към обед пристигнаха момите и, без да починат, свиха хора. От гората по двама, по трима се измъкнаха момците, разбъркаха моминото хоро и застанаха около млад гайдар.
Две възрастни жени стояха прави и си приказваха. От хорото се отдели мома и дойде при тях. Тя бе дребничка, но пъргава, весела и с немирни очи. Целуна ръка на едната жена, а на другата продума:
- Мамо, днес не ми се играе. Ще се върна в село.
- Да не ти е лошо?
- Не ми е лошо, но не съм весела.
- Почакай още малко и ще се развеселиш! - усмихна се другарката на майка й, като прибави: - От планината ще слязат още овчари. Нашият Виден ей сега ще изскочи от гората!…
Момата щом чу, че Виден ще дойде, наведе глава, засрами се и бърже се върна към хорото.
- Вакло, Вакло! - извика след нея майка й.
Вакла не се обърна, раздели две свои другарки и заигра с немирно сърце на хорото…
Донесоха курбаните. Наредиха тавите една до друга и зачакаха свещеника. Играчите се пръснаха из полянките. Момите запостилаха шарени трапези, белени месали. По това време из гората засвири кавал. Всички го чуха и обърнаха очи към пътеките. Свирнята бе весела и бърже се приближаваше. Момите направиха опит да се засмеят, но кавалджията обърка мислите им и те се замислиха.
- Виден свири! - продума Вакла неочаквано.
- Знам, че е Виден! - пресреща я една от другарките й.
Вакла се отдели, застана до няколко стари жени и обърна очи към гората. Свещеникът благослови курбаните и се прибра в манастирчето. Разкъсаха печените агнета и започнаха едни други да си раздават. Вакла сложи къс месо върху резен хляб и тръгна да го раздаде на вуйчови си. От гората излезе ненадейно Виден, засрещна я и протегна ръка към нея.
- Много съм гладен!
Тя му сложи в ръката си место и се върна назад. Една жена забеляза на гладния овчар:
- Видене, гледай да не ти застане кокал на гърлото от Вакления курбан!
От близките трапези се разсмяха и Виден не можа да отговори на жената, отиде при бащината си трапеза.
След раздаването на курбаните веселбата отново започна. Старите ядяха, черпеха се с вино и пригласяха на гайдите. Младите пък се въртяха около кавалджиите и разсмиваха слънцето с пъстрите си облекла.
Виден приближи хорото и загледа полите на момите. До него се приближи друг овчар и сложи ръка на рамото му.
- О, Кральо, ти ли си? Кога се завърна?
- Тази сутрин. Омръзна ми чуждата работа.
- Няма ли да се върнеш на кошарите?
- Няма, ще се оженя и ще работя бащините си ниви.
- Да не си се сгодил вече?
Кралю въздъхна, изгледа момите на хорото и отговори:
- Още не съм се сгодил. Двама сме стари и верни другари и нищо няма да скрия от тебе. Хвърлил съм око на Вакла.
- На Вакла ли? - и гърлото на Виден засъхна.
- Добра ли е за мене?
- Добра е, много е добра, но ако тя не те иска?
- И да ме иска, и да не ме иска - тя ще е! - натърти Кралю.
Кралю помъкна Виден към хорото. И двамата заиграха срещу Вакла. Виден беше като изтръпнал. Поглеждаше пъстрите редици на момите, но нищо не виждаше от мъка. Кралю пъргаво подскачаше, провикваше се и с усмивка диреше погледа на Вакла. Виден поиска да се пусне от хорото, но Кралю тъй силно го дръпна , че той се блъсна в няколко моми.
- Видене, пиян ли си, та се блъскаш в нас?
Вместо да погледне момата, която го нападна, спря очи на Вакла и забрави да играе. Кралю го блъсна в рамото и го опомни.
- Или играй, или върви при бабите.
Виден се пусна от хорото и се отдалечи от множеството, навлезе в гората. Седна на тревата и се замисли. До него достигаше шумът на веселбата, но в гърдите му не се събуди никакво желание да се весели.
Забелязаха го няколко момци и дойдоха при него, заговориха го. Виден се изправи и погледна към поляната. Кралю водеше хорото, размахваше свилена кърпа и радостно се провикваше. Подири да види Вакла и като я забеляза на хорото, толкова му домъчня, че каза на момците:
- Кралю ще се жени за Вакла.
- Вакла няма да вземе аргатин.
Виден почувства ветрец по челото си. Погледът му се проясни и ръцете му неволно извадиха кавала от припаса.
- Видене, я ни засвири на хорце. На кавал ни се играе.
Виден помисли няколко мига, после сглоби кавала и засвири пъргава игра. Момците нарочно се провикнаха и заиграха. От хорото се пуснаха няколко моми и дойдоха при тях. След тях се откъсна пъстра вълна и се завъртя около кавалджията. Вакла високо се изсмя и тропна пред Виден.
Кавалът повиши глас и разсъни гората. На голямата поляна хорото намаля. Кралю продължаваше да играе и да се провиква. Гайдата млъкна и всички играчи отидоха на Виденовото хоро. Кралю се ядоса на Виден. Изтича към хорото и се хвана до Вакла. Кавалът замлъкна.
- Видене, защо не свириш?
- Уморих се.
- Я посвири още малко.
- И на мене ми се играе.
Вакла се отдели с няколко моми и запя хороводна песен. Виден избърза към моминото хоро и се хвана до Вакла. Тя го погледна, поруменя и гласът й стана по-звънлив.
Кралю побледня от яд като видя Виден до Вакла. Пристъпи до хорото и поиска да ги раздели. Вакла обърна глава настрана, а Виден се пусна, отиде на голямата поляна и пак засвири на кавала. Моминото хоро се разтури. Вакла тръгна към поляната. Кралю я настигна.
- Вакло, дай ми китката си!
- Нямам китка за даване!
- Сам ще си я взема!
Кралю посегна да вземе китката на Вакла, но тя тъй силно дръпна главата си, че китката падна на земята. Той се наведе да я вземе, но тя я стъпка с краката си.
- Вакло, солено ще ти излезе!
Тя нищо не му отговори, хвана се на хорото и не свали очи от Виден. Кралю застана до дънера на едно дърво и дълго гледа стройната игра на Вакла…
Преди да зайде слънцето, Вакла отиде в манастирчето да запали още една свещ. Виден и той влезе в черквичката. Срещнаха се пред иконата на Свети Илия, погледнаха се и засрамени наведоха глави.
Виден се накани да я заговори, но свещта му се отлепи от свещника и падна на земята. Вакла се наведе, взе я, опита се да я запали от своята свещ, но ръката й тъй трепереше, че я угаси.
- Вакло! - тихо продума Виден.
Тя се уплаши от гласа му, излезе от черквичката и отиде при майка си.
Когато Виден излизаше от манастирчето, посрещна го Кралю. Той бе навъсен и сърдит.
- Ти не си добър другар! Доверих ти, че ще се оженя за Вакла, а пък ти тръгна като куче след нея.
- Кральо, ти не знаеш, че Вакла…
- Мълчи! Вакла е моя и ти повече няма да я задиряш!
- И ти не си добър другар, щом се бъркаш в моите работи.
Виден се опита да продължи, но Кралю сложи тежката си ръка на рамото му.
- Ако те видя да приказваш с Вакла, ще те смачкам!
- Толкова не си страшен!
Хорото се разтури и всички тръгнаха към селото. Момите бързаха напред, а старите бавно слизаха от височината. Няколко моми се отбиха в ливадите. Между тях беше и Вакла. Разсмяха се и свиха хоро. Гласът на Вакла разведри планинската вечер. Пристигна Виден и засвири с кавала.
- Видене, по-ситна игра не знаеш ли да свириш?
Той погледна Вакла и зачупи пръсти. Играта им не продължи много. Кралю сякаш изскочи изпод земята, тъй ненадейно се изпречи пред Виден.
- Нали ти казах да не задиряш Вакла? - и го хвана за шията.
Вакла увисна върху ръцете на Кралю.
- Пусни го!
Той я блъсна и я съботи на земята. Виден се нахвърли върху Кралю и го удари с пестник в лицето. Кралю политна, но не падна. Погледът му се премрежи, извади овчарския си нож и замахна върху Виден.
Чу писъка на Вакла и се уплаши. Искаше да избяга, но не знаеше на коя страна да се насочи. Препъна се в трупа на Виден и посегна към Вакла.
- Вакло, ела с мене!
- Ти си кръвник! Ти уби Виден!…
Кралю погледна мъртвия Виден и от мъка разкъса новата си риза. Вакла падна върху Виден и заплака. Нейният плач заби остри нокти в гърдите на Кралю и той почувства ненавист към нея. Хвана я за ръката и я изправи.
- Заради тебе стана всичко! Ей сега ще те убия!
- Убий ме! Голямо добро ще ми направиш. Ще ни събереш с Виден…
Кралю усети думите й като бич през лицето си, блъсна я с все сила и я събори върху трупа на Виден. Опита се да избяга, но вместо да набие из гората, обиколи ливадата и затъна в калта на близкото блато. Не направи никакъв опит да се измъкне. Пристигнаха много селяни и се развикаха, като да гонеха бясно куче.
Женски писък тръгна към звездите. Кралю позна гласа на Виденовата майка. Поиска да се скрие от вълните на безутешния плач. Опита да се изправи, но ръцете му не намериха твърда почва и го повлякоха. Главата му се зарови в рядката кал, той се отпусна и изчезна в дълбокото блато.
——————————
в. „Литературен час”, г. 2, бр. 36, 20 май 1936 г.
