КОНСТАНТИН ПЕТКАНОВ – „СТАРОТО ВРЕМЕ”
Конст. Н. Петканов. Старото време, роман, София, 1930. Книгоиздателство „Право”
Като писател К. Петканов е напълно сроден със средата и условията, които и наистина са фон на неговото творчество, намерил е, както казват, себе си.
После, той проучва тая среда и нейния бит - за да се сроди вътрешно още повече с него и след това да преценява своите възможности.
Така виждаме Петканов да изпъква пред нас като писател с редица разкази из живота на тракийския поленец, разкази, безспорно с много добри страни.
Ако не беше общият унес към модернизъм, дума, която мнозина смятат и днес като аксесоар на културност и дарба, ако не беше голяма част от критиката пленена от естетичен лунатизъм - разказите на Петканова още тогава щяха да обърнат внимание тъй, както някога първите разкази на Елин Пелина.
Изгубено ли е нещо? Нищо. Най-малко Петканов.
Сякаш по силата на историческата необходимост трябваше да има устрем към модернизъм, за да изпъкне творческата воля на истинския писател. - Вглъбен в себе си, намерил себе си, временните успехи не го блазнят, той върви редом с живота и развитието на своето племе.
И по-късно Петканов мери силите си към по-широки композиции: пише романа „Без деца”, който има голям успех, и сега романа „Старото време”.
Във всички белетристични работи на Петканова сюжетът е селянинът и неговият живот, селянинът и земята - която дава сила на неговото битие.
И, като ги познава добре - защото е техен едноутробник, Петканов вижда сред тоя наглед еднообразен свят - оная многолика душа на човека, - която именно предава на неговите произведения не само локално значение.
След туй идат ред художествени средства, с които той свободно изобразява: лица, пейзажи, бит, а след това човека и земята, която го стяга в своята неизмерима паст.
Такъв е материалът, с който Петканов гради новия си роман „Старото време” - роман с много достойнства и с признаци на укрепващ талант.
А сред безброя от млади белетристи, той има и още едно предимство - жизнена опитност и узрял мироглед.
——————————
сп. „Листопад”, г. 11, бр. 3, март 1930 г.
