ЕДНО ВИДЕНИЕ
Из бележника на писателя
Седя и гледам далечината през един чужд прозорец.
Не зная кога съм излетял като птица, но изведнъж спирам пред дворната врата на родния ми дом. Тежките крила са поломени, трите градинки са разградени, овощните дървета - насечени, а каменната настилка пред къщната врата е обрасла с трева.
Къде е лозницата? Тя е изкоренена от дъно. Но крушата защо така е грохнала и изпоядена от червеи и мравки? И прозорците са изпочупени - никой вече не живее в стаята, в която съм се родил.
А гостната стая, в която толкова много радости съм заключил, защо така зее като извадено око? Стълбите са изкъртени, останали са само стените.
Задушавам се от мъка и извръщам очи да не гледам непоправимите разрушения, извършени от жестоките и времето.
Ето тук на това място аз срещнах за последен път баща си и му целунах ръка за сбогом, за раздяла… А там, в оня ъгъл на градината мама беше посадила момини сълзи и трендафил. Как ухаеше тоя тъмно-червен трендафил в майското утро!…
Няма го. На единствения останал бадем виси някаква дрипа. Нима само тази дрипа е останала от цялата ни покъщнина? приближавам се и гледам: - прогнила детска дреха. Детето го няма, останала е само дрипата - човекът.
Някога аз съм се родил в тоя дом, и дрешката е моя. Познавам я по сините, избелели нишки. Да, всичко е в раждането, а не в живеенето. Животът изтърква и превръща човека в дрипа.
Бил ли е тоя дом някога наш? Живял ли съм в него? Или е било всичко сън?… Сън?…. Не.
——————————
„Белият вятър на Странджа. Избрани творби”, изд. на БЗНС, С., 1983 г.
