ДУХЪТ НА БЪЛГАРСКАТА ИСТОРИЯ
Нова книга от Петър Дървингов
Ето една интересна книга. Сериозен опит да се проследят историческите събития от първия български цар до днешно време, за да се покаже нагледно какъв е бил духът на българската история. Сам авторът определя съдбата на народа ни така:
„В тая съдба борбата към юг, борбата за достигане на Бялото море се явява, като червена нишка, като лайтмотив, господстваща, основна мисъл в цялата история на българския народ.”
И това начало в стремежите и аспирациите на българския народ е рожба на онзи народен дух, който вижда вътрешното устройство на държавата, поминъка на населението, в зависимост от владението на Бялото море.
Това топло и богато море е и първата предпоставка за обединението на българското племе. Много набеги, грамадни жертви и усилия и всичко за разширение и затвърдяване на юг. От първия български цар до Момчил юнак българската военна мощ се стреми да направи от бреговете на Бяло море яка крепост за българизма.
Но всички усилия са пропадали и българският народ, въпреки общия си инстинкт да достигне и заседне на южното море, не е можал да стане господар на богатия и свободен път към света.
Трудът на г. Дървингов става още по-ценен, като съпоставим миналото с това, което днес определя нишката на народните и държавни стремежи. Наистина, печално е, че усилията на българския народ през последните войни пропаднаха така катастрофално.
И тая книга, макар че не определя отговорностите, но много нагледно показва, че ако нашите държавници и политици знаеха нещо повече за духа на българската история и за стремежите на народа, сигурно нямаше така лекомислено да изоставят Бялото море, което се осигуряваше за България от Лондонския договор.
След прочита на книгата на читателя наистина става страшно.
Всичко у народа е подчинено на един здрав практически инстинкт и тоя инстинкт го тласка с всичките му духовни и материални сили към засигуряване на здрави граници, на благодатни равнини и пътища. Народът се чувства едно цяло, което въпреки всичко трябва да се затвърди в ония граници, които природата му сочи като най-естествени, постоянни и благодатни. И всичко това днес не личи в общите линии на българската общественост. Днешните водачи днес не изхождат от здравото схващане на народа за мощна държава, а от личните си разбирания, от връзките си с тая или оная европейска държава, или пък от внушенията на всевъзможни утопични и безсмислени идеи.
Тая книга трябва да се прочете от всеки грамотен българин, но най-голяма полза тя ще принесе на ония българи, които са призвани да ръководят съдбините на България, за да разберат духа на българина и тоя здрав дух да легне в основата на българската държава.
И един ден поколението да каже, че са живели за изграждането на българската националност и че са се борили за бреговете на Бялото море, защото неговата благодат подхранва инстинкта на българина да се чувства здраво на земята и да го утвърждава като напредничаво и творческо етническо цяло.
——————————
Петър Дървингов, „Духът на историята на българския народ”, 1932
в. „Съвременник”, г. 2, бр. 28, 29. 03.1932 г.
