Васил Каратеодоров

Лекотата, с която Константин Н. Петканов създава интересни и големи творби, е първият явен белег на богатата му дарба. Справящ се с майсторско умение с материала на сюжета, овладявайки добре характерите на своите герои и без да изпуска нишките на проблемите, които поставя в основите на делото си, той винаги сполучва да изгради едно прекрасно произведение, поразяващо преди всичко със стройната, завършената си композиция.

Петкановите творби са широко обмислени, в тях блика буен живот, наситени са със силни чувства, винаги са свежи.

И най-важното: никъде не се повтарят предишни художествени построения, навсякъде - във всяка нова работа - една от сериозните задачи на писателя е да даде нови хора, със свои човешки добродетели и недостатъци, с подчертана индивидуалност, с лично техни стремежи и вълнения.

И в романа „Индже войвода”, който току-що излезе в библиотека „Български исторически романи”, дарбата на родения разказвач блясва с нова сила.

Бидейки на върха на възможностите си, тук Петканов обхваща с творческия си поглед епохата на кърджалийството в нейните най-ярки характерности, като дава и отношението на народа към идеята за борба с поробителите и грабителите.

„Индже войвода” е дълбоко идеен роман. Главният носител на идейността в него е селянинът Вълко Бинбелов - Инджето, с неговата съкровена мечта за насилствено отхвърляне на непоносимото робство, една мечта, която в най-черните дни на безчинствата му се представя за осъществима.

Главен двигател на действието пък е Индже Стоян - всички чакат неговата дума, за да почнат да действат, той е, който решава съдбините на населението, чрез него писателят прецизира събитията.

„Индже войвода” Петканов е разделил на две части. В първата той претворява настроението сред народа от Тракия, опустошавана от размирици.

Втората част описва развилнелите се кърджалийски орди, сред убийствата и золумите на които Инджето, осъзнал народностната си принадлежност и разбрал, че личността остава безсмъртна във вековете единствено когато работи за благоденствието на своя народ, се впуска в открита борба за правда и освобождение.

Петканов е успял да изнесе на показ страшни моменти из кърджалийската епоха, като същевременно, с интересни психологически анализи, е осветил съкровените духовни глъбини на своите герои.

„Индже войвода”, както и другите романи на Петканов, дава и неопровержими доказателства за свежо въображение у писателя, за усет към хубава реч и за стегната композиция.

——————————

в. „Литературен час”, 12.06.1935 г.