Дамян Дамев

Биография на писателя Константин Н. Петканов

1891 - 12 декември, роден в село Каваклия, Одринска Тракия, днес в Република Турция.
1901-1905 - ученик в Лозенград.
1906-1909 - ученик в Одринската реална мъжка гимназия „Д-р Петър Берон”.
1910-1912 - учител в Бунар Хисар.
1912-1913 - студент в Софийския университет; доброволец в Македоно-Одринското опълчение през Балканската война, по-късно участник в Междусъюзническата война (Втора Балканска война).
1913-1915 - отново студент в Софийския университет.
1915-1918 - участник в Първата световна война.
1918-1919 - 29.09.1918 оженва се в Лясковец на Морава, Сърбия, за унгарската сръбкиня Станислава-Александра Арсениева-Новакович - връща се от фронта при родителите си в село Курудере, днес Суходол, дето започва да пише и първия си роман „От селото към града”, завършен в Бургас и след основна преработка излязъл под заглавие „Иде от равнината”. Учител в село Кара бунар, сега град Грудово, където му е бил колега Цвятко Радойнов; 2.09.1919 - се ражда Елена - първата му рожба.
1919-1920 - учител в Созопол.
1920 - есента се заселва в Бургас.
1920-1921 - влиза в бургаското музикално дружество „Родни звуци”.
1920-1921 - редактира в Бургас вестник „Странджа”; 20.07.1921 - се ражда дъщеря му Сълза.
1922-1923 - редактира в Бургас вестник „Демократически преглед”.
1923 - издава в Бургас първата си книга „Самодива”, поема в проза.
1923 - секретар на градската община в Бургас, член на общинската тричленна комисия като представител на тракийските бежанци; 28.02.1923 - почива дъщеря му Елена.
1925 - ръководител на детска музикална китка, създадена при Бургаското дружество „Родни звуци”, в което членува и жена му и пее в хора като талантлива солистка на концертите му; 2.02.1925 - се ражда дъщеря му Поляна.
1925-1928 - уредник на общинската библиотека в Бургас.
1926 - избран за председател на Бургаското музикално дружество „Родни звуци”; активно участва в укрепването и развитието на делото на бургаското бежанско квартално народно читалище „Пробуда; следва в София библиотекарския курс при Върховния читалищен съюз и за завършването му получава удостоверение 1246, подписано от професор Михаил Арнаудов.
1929 - избран за заместник-кмет на Бургас.
1930 - заселва се в София.
1930 - приет за член на Съюза на българските писатели.
1931 - секретар на Върховния комитет на тракийската организация, създадена непосредствено след Балканската война, и редактор на вестник „Тракия”; редактор на списание „Завет”, списание на тракийската младеж; 26 април 1931 - почива жена му Станислава.
1932 - избран за член на ПЕН-клуба; 12 юни - оженва се за поетесата Магда (Смарагда) Драгова Колева (16.07.1900, Стамово (Цар Аспарух), Старозагорско - 16.05.1970, София), неин първи мъж е Мирослав Минев.
1933-1934 - библиотекар на Българо-югославското дружество.
1935 - конфискуван е романът му „Морава звезда кървава”.
1937 - награден с офицерски кръст.
1938-1943 - редовен сътрудник на списание „Изкуство и култура”.
1944-1947 - директор на Националната култура при Министерството на информацията и на изкуствата.
1945 - 14 януари - избран за редовен член на Българската академия на науките
1946 - награден с орден за граждански заслуги трета степен, връчен от Васил Коларов.
1947 - награден с полски орден „На шия” за заслуги в борбата за освобождение на Полша и подпомагане на полски и еврейски емигранти.
1946-1949 - започва да излиза в София от януари под редакцията на Константин Н. Петканов литературно-обществено списание „Балкански преглед”
1949 - председател на Научния тракийски институт.
1952 - 12 февруари умира в София.
1955 - излиза посмъртно „Бунт в равнината”, спомени за Преображенското въстание”, с предисловие от Магда Петканова.

——————————

Цитира се по: Константин Н. Петканов. „Белият вятър на Странджа. Избрани творби”. Издателство на БЗНС, 1983 г.