Константин Петканов

Народни песни, слушани и записани от писателя Константин Петканов
в родното му село Каваклий, Лозенградско.

СВАТБАРСКА ПЕСЕН

Откраднахме девойка
от майчини дворове,
от бащини столове.
- Остани сбогом, мале ле,
оставам ти, мале ле,
пълни, равни дворове,
и зелени градини.
Китки да ми поливаш
заран, вечер с вода,
на пладнина със сълзи.

***
Излез, излез, момкова мале, Калино ле, Калинчице!
Та да видиш, момкова мале, Калино ле, Калинчице,
какво добро ти водиме, Калино ле, Калинчице,
на глава им ясно слънце, Калино ле, Калинчице,
на плещите ясен месец, Калино ле, Калинчице.

***
Милке мари хубава,
Милка била хубава,
майка й е проклета,
нигде Милка не пуща,
ни на пусти дръвници,
ни за вода студена,
с нейни верни другарки.
Милкин господ помогна,
разболя се майка й,
прати Милка за вода
от Дунава, от нова.
Милка по път търчеше,
руса коса късаше
и по път я хвърляше.
Делии я събраха,
камшици я плетяха,
конете си шибаха.

***
Гано ле, Ганке, милото,
милото, Гано, драгото,
снощи в Загоре замръкнах
при девет стада беглички,
при деветина чобане.
Всички вечера вечерат,
мене не ми се вечера,
като ми на ум дойдеше
за тебе, Гано, за мене,
Ям’ стана фляза в ягнило,
та фана ягне шарено,
шарено ягне, пишено,
та го милувам, драгувам,
дано ми тъги разминат.
Колкото ягне милувам,
още ми тъги припадат.
Ям’ стана фляза в ергеле,
та фана конче алено,
та се на конче отметна,
в полунощ в село да дойда,
та тебе, Ганке, да видя,
да ми тъгите разминат.

***
Добро ле, бяла, хубава,
снощи те, Добро, залюбих,
ума си, Добро, изгубих -
та вчера било неделя,
па аз го мисля събота,
та станах рано в неделя,
па влязох в тъмни хамбари,
отсеях жито през сито,
изкарах лиси биволи,
та че на нива отидох.
Първата леха засеях,
втората, Добро, забраздих,
тогаз се Стойчо подсети,
че не е нива негова,
а била нива Добрина.
Тогаз се Богу помолих:
- Боже ле, мили Боже ле,
строши ми, Боже, ралото,
ралото и желязото,
рано във село да ида,
край Добрине да мина,
да видя Добра хубава.

сп. „Листопад”, г. 11, кн. 4-5, 1930 г.