РУСКИЯТ ТВОРЧЕСКИ ГЕНИЙ
Славянската степ е безкрайна и необозрима. На нея са израсли клонести дъбове, които свързват земята и небето в една обща човешка родина. Тия могъщи, сенчести дъбове са руските класици. Под тяхната благородна сянка израсна и българската литература. Тяхното влияние не е външно, подражателно, а вътрешно, чисто творческо.
Пушкин, Лермонтов, Некрасов, Надсон ни разкриха изворите на ведрата, любвеобилна и мъдра славянска душа. Толстой, Тургенев, Гогол, Достоевски, Чехов, Максим Горки ни посочиха всички знайни и незнайни пътеки, които водят към човешкото сърце.
Тъкмо затова българският писател е пристъпил към руските класици , както към свои родни учители и е дал на творческото си дело напълно славянски хумор… стремеж към словесно съвършенство, към общочовешки конфликти и към родова самобитност… обич към човека и природата… дързост в идеите, ревност към свободата и истината, упоритост и смелост в борбата и култ към саможертвата…
Българинът изцяло е там, дето има любов, юначество, просвета и човещина. Пушкин, Гогол, Толстой и Достоевски в творчеството си включвали целия свят. Те минават всички граници, разкъсват всички вериги и насочват човешкия дух към съвършенство и безначалност.
Клонестите дъбове хвърлят огромната си и благодатна сянка върху нас, българите. Ние сме горди от това, че носим в сърцата си благородност и признателност към руския творчески гений.
Пълните преводи на руските класици у нас свидетелстват, че любовта към руската литература е масова. И другояче не би могло да бъде. Който иска да разбере силата на руския народ, ще трябва да общува с гениалните му творци.
А който обикне тяхното творчество, той чувства и разбира, че Пушкин не е обикновено явление, а чудо. Той е като плодоносен облак, който е покрил руската земя с лекокрило, богато, любвеобилно и непобедимо слово и с това е дал вечна храна на Русия.
Вторият огромен и плодоносен облак е Лев Толстой - великият гигант, който със словото си завладя света. Толстой наистина победи Европа и стана съвест на културните среди. Онова, което европейските писатели само загатваха, той го оформи, даде му плътно съдържание и го обясни и внуши със сила.
Частичните, ограничените проблеми, които до неговото появление не излизаха от границите на националното, изведнъж станаха универсални и обхванаха света. Толстой изяви руския човек като всемирен герой, като взе за рамки безкрайността, за живот - вечността, а за светлина - творчеството и нравствените прояви.
Толстоевите герои понесоха на плещите си страшната отговорност да дадат на света нова, трайна идеология - светоглед за всички човеци. Както денят още с утрото си дава образ на света и го държи майчински в прегръдките си, тъй и Лев Толстой дава образ на човека чрез страданието, любовта и труда.
Толстой извърши словесната революция, която се отрази върху революцията на всички народи, а на много места засегна и промени личния живот на хиляди човеци. Идеите му се превърнаха в учение, а гениалната му проза в обект за подражание.
Всички творци се мъчат да вървят по стъпките му, да го догонят, да оплодят умовете и сърцата си със силата на неговото слово. Романът има своя връх и тоя връх се нарича Лев Толстой.
——————————
„Белият вятър на Странджа. Избрани творби”, изд. на БЗНС, С., 1983 г. Заглавието на статията е от редакцията.
