СВАТБА
Новогодишен разказ
Младоженците решиха да заминат за София веднага след венчавката и там да дочакат Новата година, да прекарат коледните празници и да се върнат в новото си гнездо. Файтоните и автомобилите чакаха наредени пред голямата къща на младоженеца. Цял час преди да дойде време за влака те потеглиха за гарата. След тях се наредиха колите на изпращачите.
Пристигнаха на гарата рано. Младоженецът отиде, извади билети и веднага се върна. Влакът щял да закъснее с половин час. За да измине по-леко времето до влака, младоженецът покани изпращачите на чаша бира в бюфета.
Прислужниците наредиха няколко маси една до друга и поканиха сватбарите да седнат. Младоженците седнаха един до друг и в средата на дългата маса. Кумът започна да се шегува с невястата. Тя наведе глава, изчерви се и се усмихна в копринената си кърпичка. Едновременно кумът и младоженецът й поднесоха по чаша бира. Тя погледна и двамата, взе чашата на кума, напи я, подаде я на мъжа си, след това взе неговата чаша и я изпи до дъно.
- Браво! - извикаха изпращачите и запляскаха с ръце.
- Напих се вече! - придума невястата и се наклони към мъжа си.
На вратата застана свирач с хармоника, изопна меха, и засвири, и запя най-новото танго. Деверът и двете госпожици до него придружиха на свирача и след това той покани едната на танц. Салонът беше тесен и те се заблъскаха в столовете и масите.
- Да потанцуват младоженците! - извика един от сватовете.
Невястата отначало отказа, но на края бавно се вдигна от стола, прибрах дрехата си и се опита да мине пред мъжа си. В желанието си по-скоро да излезе от масите, закачи с ръка чашата на мъжа си, събори я на пода и я счупи. тя тъй се изплаши, че застана на мястото си като вцепенена. Прислужникът донесе нова чаша, кумът се пошегува, за да я успокои:
- Момиче ще бъде. Когато се счупи чаша, ражда се момиче!
Тя му поблагодари с усмивка и бавно се измъкна покрай столовете и зачака мъжа си да танцуват. Той се чукна с кума, изпи бирата си приближи жена си.
- Да танцуваме ли?
- Не ми се танцува, неспокойна съм.
- Глупости! Това е суеверие! - и я прегърна през кръста.
Направиха един кръг, събориха един от празните столове и изведнъж свирачът престана да свири. Някой го блъсна силно в гърба отвън и той полетя към играчите.
- Защо ме блъскаш?
- За да питаш! Стига си бръмчал, не ми се слушат свирни!
В салона влезе брадясал, напуснат човек. Без да погледне сватбарите, седна гърбом към тях на една крайна маса и поръча кило вино. Свирачът, по настояване на зетя и девера, отново засвири. Брадясалият господин, с износено работническо облекло, погледна със зъл поглед зетя и каза:
- Тука свиренето е забранено!
- По случай сватбата съдържателят разреши да си потанцуваме! - обади се деверът.
- Аз не разрешавам, разбрахте ли?
Господинът се надигна и пристъпи към зетя. Невястата, която бе пожълтяла като восък, дръпна мъжа си и извика:
- Бягай, ще те убие!
- Аа! Позна ли ме? - усмихна се господинът. - Не бой се, няма да ви убия. Аз дойдох да взема участие във веселбата ти.
- Кой си ти, господине? - попита младоженецът.
- Първият мъж на жена ти!
- Безсрамник! Клеветник! - и той вдигна ръка върху му.
Мъжете наскачаха и заобиколиха господина. Той отпусна ръце и ги загледа с такъв поглед, сякаш очакваше да го пребият. Невястата бе се отдръпнала до стената и късаше цветята от китката, с която се бе накичила.
- Аз не лъжа. Питайте я! - посочи той невястата.
Всички обърнаха очи към нея. Тя изхълца и заплака неудържимо. Господинът тогава се обърна към свирача, подаде му няколко лева и махна с ръка.
- Сега можеш да свириш!
За миг настъпи мълчание в салона. Господинът се върна на масата, но не седна, хвана виненото шише за шията, размаха го във въздуха и го разби в главата си. Той се залюля, обърна се към сватбарите, погледна ги с помътени очи, тънка струя протече по лицето му и той продума тихо, уморено:
- Прощавайте! Не трябваше, но тъй се случи!…
Хвана свирача за ръката и го помъкна след себе си.
- Свири сега за сватба!
Излезе навън. Топлият въздух го удари в лицето, зави му се свят и за да не падне, облегна се на свирача.
Невястата вдигна глава. Погледите на всички тежаха върху й като гранитни блокове. Стояха огорчени, посрамени и тя почувства колко е чужда на всички. Потърси очите на мъжа си, но той бе отпаднал и не смееше да я погледне. Стори й се, че ръката му трепери от погнуса, че е прегръщал нейната снага.
Поиска да отстъпи назад, но стената я притисна, наклони я към тия, които се чудеха как да я оскърбят и изоставят. Искаше да се облегне на ръката на някого, за да може да поеме въздух и да продума, да каже на всички мъката си. И в един миг тя настръхна, очите й се разшириха, блъсна стола пред себе си и се втурна към вратата:
- Данаиле!… Данаиле!!
Младоженецът се опита да я проследи, но ръката на баща му се препречи пред гърдите му.
- Остави я! Блудница не искам вкъщи!
Влакът изсвири, никой не излезе да го посрещне. Невястата се спря за миг, огледа наоколо и като не видя никъде Данаил, спусна се към идещия влак. Притискаше сърцето си, гледаше с уплашени очи локомотива и се задъхваше от бързина.
- Данаиле! - изписка тя и падна върху релсите.
Влакът мина по другата линия. Тя като разбра, че е останала жива, заудря главата си в релсите. Една ръка се сложи на рамото й.
- Стига! Стига!
Като животворна тръпка почувства тя гласа на Данаил. Изправи се, погледна окървавеното си лице и се облегна на ръката му.
- Кога се завърна?
- Тази сутрин.
- Защо не ми писа толкова време?…
Той не й отговори. Хвана я за ръка, заедно пресякоха железния път и навлязоха в полето. В далечината, съвсем ниско до угарите, висеше зимното замръзнало небе.
——————————
в. „Литературен час”, г. 2, бр. 16, 1 януари 1936 г.
