Димитър Стоевски

„Кирпичената къща”, роман от Константин Петканов, издание на „Завети”

Трябва да признаем: с тази нова книга на познатия наш романист се слага едно здраво и хубаво начало както на новата, четвърта година на библиотека „Завети”, така въобще и на новия литературен сезон у нас, по-право - на сезона от Нова година насам.

И ако и другите наши първи ковачи на родното слово не останат по-назад, а наопаки - отидат дори по-далече в художествените си постижения, ние ще имаме на края на годината радостта, да теглим доволни чертата под един успешен литературен баланс и да впишем в актива на родната култура един добър сбор като наследие на поколенията.

Със същата епична широта, която отличава не само досегашните романи от редицата „Жътва” - „Старото време”, „Хайдути”, „Вятър ечи” и „Морава звезда кървава” - но с една още по-голяма устремност и раздвиженост на събитията - която сега, за разлика от предишните творби, започва още в самото начало на разказа и се запазва равномерно до края - Петканов разгръща пред нас един нов отрез от хрониката на селото, именно - времето след войните, за които един от главните герои, Бойников, говори:

„През тия години в очите ми се беше насъбрало повече мрак, отколкото има в студената и зимна нощ. Бях се отпуснал и се оставих на мътилката да ме влече. И много, много неща изгубих!”

Би трябвало да навлезем в подробности на съдържанието, за да характеризираме онази вътрешна раздвиженост, която ни кара да изживяваме с дълбоко участие както възвишените, така и долните подбуди и дела на героите.

И това се е удало извънредно добре на автора, защото същият е, тъй да се каже, благословен от една чиста традиция , с която е и пропито цялото негово творчество.

Едно такова богато духовно наследие не може да не се разкрие щедро и с една неоспорима сигурност във формално и езиково отношение; и благодарение на него Петканов отдавна вече няма нужда нито да покачва изразната си сила, нито да експериментира със стила си.

„Кирпичената къща” е по замисъл и изпълнение една голяма творба, достойна за своя голям майстор.

в. „Огнище”, г. 2, бр. 18, април 1939 г.