Александър Филипов

Със своя хубав дар Петканов много често преодолява ония ограничения на теоретичните категории, които ние му налагаме в съзнанието си. Наистина, ние най-често си го мислим като регионален писател, като битовик.

Но, заедно с най-талантливите представители от втория етап на нашата битова литература, Петканов съумява да се освободи от примамките на пъстрата етнография, за да намери под тая характерна външна обвивка на националното, вечната, непроменна същина на човека.

Ето, в най-новата си повест „Нямата” Петканов е загатнал само в една лека форма външните форми на българския бит, на българското село. И то тъкмо дотолкова, доколкото това е необходимо за истинската, съществената в повестта драма на Найдена и Милка. И тука - както в доста от последните му работи - Петканов все по-ярко изпъква като художник на човека.

Сложни психологични проблеми занимават нашия автор. Да раздипля гънките на душата у човека, да разгатва с остър поглед тайните на нейните пропасти - това сега е най-важният момент в „Нямата”.

Тук липсва земята - протагонистът на почти цялата наша битово-народна литература; земята - чиято сянка лежи върху трагичните конфликти и радости на българина. В „Нямата” пред очите ни минава една драма на любов, която сплита в тежка борба Найден, Милка и Славка - трите първи лица на повестта.

Хубав и верен тип на мъж е Найден, тоя неспокоен скитник, който не може да живее със спокойствието на тихия живот на кротките. Найден носи в сърцето си немирната жажда за приключения и тя създава капризните трагични лъкатушки на неговата съдба.

Оставил свои, зареял се из чужд край, да търси орисията си, намерил дом, жена и богатство, той изживява бързо и пламенно радостите на своето щастие, за да дойде веднага след това остра досада, която ще събуди нови желания, нови устреми.

С каква бързина, в същото време и с какво огнено увлечение Найден сменя предметите на своята страст: - най-напред е Милка, нямата хубавица, която той лесно овладява; сетне иде треската от обилния плод на земята, която работи; скоро буйният жребец обсебя сърцето и вниманието на своя господар; и най-после достигаме до безумието на Найденовата любов към вдовицата Славка. Тоя авантюрен дух създава и движи драматичното развитие на повестта.

Като две срещуположни точки, между които е поставен Найден, за да изпъкне по-отчетливо гамата на неговия характер, са двете жени, Милка и Славка.

Милка въплътява в себе си светлото начало на доброто, на чистата, предана обич, на майчинството, на всички ония добродетели, които ние така често откриваме у тая света, безмълвна героиня.

С велико търпение, със скривани сълзи и благост среща тя жестоките удари на нерадостната си участ, която естествено завършва със смърт на мъченица. И някакъв дълбок смисъл има в това, че е няма Милка, тоя хубав образ, който е така странно близък на Славейковите Райка или Ралица.

На Милка Петканов е срещупоставил тъмния образ на прелъстителката - вдовицата Славка. Тя е нарисувана с плътните бои на замайващи земни страсти. Тя не обещава дом с тихи радости; тя увлича непобедимо Найдена след себе си тъкмо с изненадите и авантюрата на една дяволска любов, със силата на онова сродство на темперамент и съдба, което ги събира наедно.

Повестта на Петканов е наситена със страстно-напрегнато, кошмарно дори настроение. Лицата в разказа живеят с изострена чувствителност, която сплита в едно действителността и сънните видения, на Милка например.

Петканов се показва добър художник на буйно раздвижените кипнали страсти в сърцето на човека. И затова разказът му е толкова напрегнат.

В „Нямата” Петканов веднага ни въвежда в същината на фабулата, увлича вниманието ни с перипетиите на събитията, които той с майсторство и поезия умее да разказва.

——————————

в. „Съвременник”, г. 2, бр. 3, 7 октомври 1931 г.