„КЛАДЕНЕЦ” ОТ К. Н. ПЕТКАНОВ

Петър Горянски

Широката творческа продукция на Константин Петканов в областта на романа е изградена единствено върху основното му и всестранно вникване в духа и проблемите на нашия бит.

Писателят винаги търси да долови най-характерните моменти от състоянието на народната психика, които в дадени случаи могат да набележат контурите на нейния дълбок и цялостен профил.

За тази цел той проявява еднакъв интерес както към външните форми, в които се отлива духа на народа - неговата етнография, така и към вътрешното му съдържание.

Предвид на това, Константин Петканов е може би единственият от съвременните наши писатели, който най-добре разрешава задачата си на битов белетрист.

Неговите романи са широки табла, върху чийто пъстър колорит са проектирани вярно, пластично и художествено най-типичните моменти от живота на българското село, с неговата сложна и променлива социална и психологическа конюнктура.

Новият роман на Константин Петканов закръгля досегашните творчески търсения и домогвания на писателя. Рамките на неговата фабула включват един твърде интересен дял от съвременния селски бит.

Любовта като психологически проблем е основният център, около който се движи действието в романа „Кладенец”. Той е, който разплита нишките на интригата, определя взаимните отношения на почти всичките герои и набелязва линиите на техните характери.

Константин Петканов не разглежда любовта откъснато, метафизично. Той не само че я прецежда през социалната атмосфера на съвременния селски бит, но я поставя в органическа зависимост от икономическите условия, които до голяма степен определят нейните форми и нюанси. сложени в тая плоскост, трите героини на романа „Кладенец”, всяка от които поотделно и по своему изживява любовта си към общия обект, добиват оная психологическа задълбоченост в характерите им и жизненост на образите, които са изобщо най-главните и съществени качества на Петкановите романи.

Само една от героините (Латинка) е обрисувана на места като крайно сантиментален, със склонност към лирически екзалтации тип, което е несвойствено за съвременната селянка. Затова и нейното удавяне в кладенеца, при наличността на всичко, което го предшества, се явява недостатъчно приемливо, убедително.

Психологическите предпоставки за един подобен завършек в романа липсват, и то по вината на самия автор, който недостатъчно е вникнал в психиката на тая своя героиня. Защото тя, която живее със своята несподелена любов и нищо не е получила, не може да се реши на една такава постъпка, само заради това, че загубва обекта на любовта си, още повече, че тя никога не го е притежавала.

При разнищване на основната идея, Петканов се е спрял в романа и на редица странични факти и положения. Той е изразил вярно и реалистично бунтарските настроения на социално слабите слоеве в селото, без да изпада в реторика и агитаторство.

Като стилист, в тоя си роман, Константин Петканов проявява пестеливост в художествените средства. „Кладенец” увлича с плавността при развитието на действието, със сочния си поетичен език и главно с оная оригинална образност, която придава свежест и колоритност на романа.

——————————

в. „Литературен час”, 13.05.1936 г.