ТОЙ
Българската земя не е запалена, а гори. Нивята зреят, но уродливи ръце се готвят да пръскат зърното като отрова. Небето виси черно и страхотно. Не ни заплашва ни с пороища, ни с градушка, ни с буря.
То бавно слиза над главите, притиска се до теметата и ни превръща мозъците в разтопено олово. Пътищата са преплетени, забъркани като тънка прежда и спъват вървежа на народа. По синорите стоят ухилени шутове, ръкомахат, плезят се, подскачат и грачат като гарвани на кървав пир.
Те са плеяда, нямат брой, но всички си приличат като две капки вода. Пред светата родина те са само Той. В нейното чисто огледало Той не може да се познае. Побеснява от злоба, щом види лицето си и за да даде простор на завистта, изважда на показ позорната си любов, продадената си съвест.
С лигава маска Той - вожд на тълпите, баща на завистта, жлъчка и оцет на хляба, апостол на лъжата и леността, най-гордият от хамелеоните - Той минава през нашата бедна и робска страна.
- Кой си ти?
Гласът му кънти из поля и гори:
- Аз съм всичко във вашата малка страна! Слънцето върви по небето, а аз лазя по земята. Моята сила е в плетената стомана, щедростта ми се проявява в тъмните изби, дъхът ми е лъх на разложение, а жестокостта е звезда на челото ми.
- Но кажи, кой си ти?
- Вихрушка от бесни коне. Мракът е цветът на лицето ми, а очите ми хвърлят остри ножове. Ръцете ми плетат въже, намазано със сапун. Ако можете да гадаете по звездите, ще разберете, че няма друг Бог, освен мене!…
- Да не си нов Месия?
- Аз не ида от небето. Моят път не е път на светла звезда. Но аз съм всемогъщ, както е всемогъщ прахът - прониквам навсякъде и се гавря с чистотата. От моя дъх красотата се превръща на грозота, а любовта - в сляпа омраза. Душата ми е робска, затова не зная що е свобода, - с един замах отсичам светлите й криле. Какво са висините, не зная. Низините са мое ложе и блатните изпарения са едничката ми храна. Вие се радвате на потоците, аз - на кървавите струи, на людската ненавист…
- Стига!
Прухти четириколна свиня, огнени вълни раздухват праха на улицата, светкавици разбиват черепите на людете. Жар засипва мисълта на философите.
Черен вятър подгонва поетите, навързва ги на броеница и ги нарежда пред покоите на шута. Те слушат неговия злъчен смях, преплитат тоя смях в стиховете си и го сочат като знамение.
Угасва светлата лампада и седемте дни стават един ден. Слънцето е само час, а тъмнината - вечност. Три секунди от тъмнината са достатъчни да погубят Родината.
Той лети на огнена колесница и вонящата му слюнка пада върху нивите като роса.
- Червеят, измъкнат от калта, е моят двойник. И като червея нямам гръбнак. Обесих съвестта на площада, прободох истината пред храма, сложих тежки вериги на свободата и от гордост отвръщам глава от бедността. Не искам тия дрипи на Родината постоянно да смущават моя сън. Ако няма благослов над отечеството, то е, защото аз денонощно храча в лицето му… Ха, ха, ха!… Родина… Какво значи Родина?… Тя е вашият истински враг! За мене тя е шестият пръст на ръката и трябва да се отсече. Глупци, не виждате ли, че аз съм вашата Родина? Тъмни и кървави изби са моето ложе; бичът, пясъчните торби, револверът и кучетата - нейните пазители… Ето, изгрява слънце, аз имам Родината; пада мрак, аз се гавря с Родината. Та не е ли тя развратница, що се опива от ненаситна страст? Хе, хе! Има ли тя злато и сребро? Няма. Тогава горко й. Тя е яловица, но аз ще я накарам да роди. Искам злато и сребро, искам леността и завистта да почиват под златен балдахин… Родината!… Пфу! Виждам я в лицето на милиони. А милионите са най-жалките твари на земята. Те са по-гнъсни и от червеите. И няма да се смиря, докато не ги наблъскам в тръбата на огромен грамофон - искам всички да говорят чрез мене, защото аз съм тяхната Родина!..
Огнената кола лети. Вихрушка лудува из нивите. Копита кънтят из нивите. Знамена плющят. Диви викове оронват цветовете. Воня прогонва благоуханието. Празни гърди охкат, безцветни очи се хилят. И в този хаос един смъртен стон се носи.
Родината е съборена в праха. Уроди я разпъват на кръст и тя вика децата си да я спасят. Напразно ехото събужда земята, никой не иска да знае за нея. По-добре е да изчезне, щом като няма мляко в гърдите й за смоците.
- Ей, вие, люде, свалете шапка и на колене! Аз минавам и влача вашата Родина мъртва. Сторете път и за последно сбогом се поклонете на развенчаната и мъртва Родина. Тя беше ваш идеал, затова изпратете я до гроба, след това седнете на трапезата и яжте до насита. Пийте до забрава и заплюйте трупа на негодницата! И не се срамувайте, светът е ваш, разпътствайте! Животът е блудница и най-добре ще бъде онзи, който се роди от блудница. Престъплението се ражда в тъмнина. Аз благославям престъплението, с него ви давам ключовете на човешкото благоденствие!…
- Стига, махни се!
- Фиуу!… Ззънн! - плющи плетена стомана ниско над тълпите.
Те се навеждат, правят път и край тях минава бясна колесница. Тялото на Родината е привързано за колесницата и покрито с прах и кърви се люшка, подскача от камък на камък.
Смъртен стон плете скръб под слънцето. В облаците от прах вият вълци и ръфат тялото на Родината.
- Спасете я…
- Той не спира. С главоломна бързина неговата огнена колесница се носи из осиротялата българска земя.
Познахте ли го?… Не?… Горко ви! Побързайте, поне на стъпките му се поклонете и със смрадливия прах нахранете празните си стомаси. Вървете след него. Сега той ви е Родината! Негодници, поклонете му се!… Ха така, ниско до земята. Браво.
Пфу!…
——————————
в. „Съвременник”, г. 2, бр. 38, 8 юни 1932 г.
