Петър Горянски

„Преселници”, роман от Константин Н. Петканов, София, издание на „Древна България”

Усилената продукция на Константин Петканов в областта на романа не отнема ни най-малко от идейната дълбочина и художествената зрелост на неговите многобройни произведения. Напротив. Във всеки нов роман писателят разгъва един богат и разностранен опит, който се проявява с еднаква сила и убедителност, както и в изискания формален строеж на романите му, така и в богатото им предметно съдържание.

И все пак новият роман на Константин Петканов „Преселници” ярко контрастира на останалите му романи. Преди всичко авторът е напуснал спокойния епичен тон, за да тръгне по нервно начупената линия на драматичния строеж, който в случая се явява най-сполучливата форма, в която може да се отлее бурната епоха на хайдутството и преселването на компактна маса българи.

В зрителното поле на читателя се редят образи на герои, разнищват се събития, сплитат се конфликти, които, макар и динамично дадени, в края на краищата се събират в един основен фокус: правдиво изображение на духовния и материален бит на епохата. И тук Константин Петканов си остава рядко добросъвестен.

Върху добре проучените фактически материали, богатото творческо въображение на писателя оживява епохата, дава плът и кръв на героите и най-ценното, осмисля романа чрез един добре проведен и психологически мотивиран основен проблем.

Всичките герои от романа „Преселници” са нарисувани по начин, който ги прави художествено и психологически убедителни. И тук се крие рядкото майсторство на писателя, който винаги съумява да изнесе до край едни действително верни, правдиви и достатъчно типизирани герои.

В това отношение най-интересен е Велко - един Тарас Булба в български стил, който ще остане задълго в нашата литература като траен образец на пълнокръвен и художествено завършен тип на герой.

Така бегло отбелязани главните линии, които дават обща представа за формалния строеж и предметното съдържание на романа „Преселници”, те все пак са в състояние да изтъкнат нови елементи в творческите търсения на Константин Петканов.

В случая писателят се явява повече драматичен в действието на романа, следователно и не така подробно описателен, какъвто сме свикнали да го виждаме в по-раншните му произведения.

В това отношение „Преселници” бележи нов успех в творчеството на Константин Петканов, който все повече се налага на съзнанието на читателската публика като романист от голям стил и мащаб.

——————————

сп. „Завети”, година 4, кн. 3, 1937 г.