БОГАТСТВО
Бях ученик в отделенията. Обичах учението, но да си призная, повече обичах да играя. И всяка вечер на софрата баща ми намираше повод да похвали трудолюбивите и да укори ленивите.
Аз го слушах, преглъщах залъците и се преструвах на уморен, за да ме пратят да си легна - да се спася от строгите съвети на татко.
Една вечер мама беше разточила сладка баница и аз не бързах да си легна. На софрата татко ме погледна и ме попита:
- Синко, ти си вече ученик, знаеш ли кое е истинското богатство?
Прибрах от тавата голям къс баница, насърчих се и отговорих:
- Парите.
Татко ме погледна със сините си очи и нищо не ми рече. Разбрах, че съм сгрешил, изядох с мъка сладката си баница, прекръстих се и станах да отида да си легна. Тъкмо се сгуших и чух татковия глас:
- Костадине, утре ще станеш рано, ще нахраниш и напоиш конете. Ще отидем на нивата!…
Сутринта някой ме дръпна за ръката и ме събуди. Рипнах от леглото и погледнах през прозореца.
Вън, на двора, беше още тъмно. Заедно с татко приготвихме каруцата за път. Преди да настъпи утрото, впрегнахме конете и излязохме от селото.
Есенното утро беше хладничко, но аз не усещах студа, защото мама ми беше облякла дебела вълнена дреха. Каруцата запя по широкия път и се втурна из равнината.
Стърнищата бяха изтъпкани и опасани от добитък, и вече на много места се чернееха угарите. Пред нас се синееше чистото небе и по него прелитаха чучулиги, косове, кадънки, шарени и черни гарги.
Ние отивахме на далечна нива без орало. Татко беше сложил една мотика, но какво можехме да работим двама души с нея?
Пристигнахме на нивата. Каруцата спря до дивата круша. Скочих и се загледах в червеното лице на утринното слънце. Една чучулига запя над главата ми и аз скъсах врат да дигам глава, да я диря из синия простор.
Татко разпрегна конете, отведе ги в низината на паша и се върна при каруцата. Хвърли торбата с хляба върху новите конски чулове и ми каза:
- Вземи мотиката и тръгни с мене!
Нарамих мотиката и закрачих след него. Минахме през средата на нивата, достигнахме най-далечния й синор и татко спря пред няколко трънки. Загледа се в тях, сложи ръце на кръста си и без да ме погледне, заповяда:
- От тебе искам да изкорениш тия трънки!
Работата ми се стори лека и аз се нахвърлих с ожесточение върху трънките. Татко се отдалечи и докато стигне до другия синор, аз му извиках:
- Татко, изкорених трънките!
Той се върна и като видя, че съм само изпокълцал трънките, взе мотиката от ръцете ми и сам се залови да копае. Започна отдалече, изкопа до колене и достигна най-дълбоките корени на трънките. Извади корен, хвърли го в краката ми и продума:
- Ето, тъй се изкореняват трънки! А сега започни отначало и си свърши работата, както трябва!
Разбрах, че много копане ще падне. Плюх на ръцете си, грабнах мотиката и зарових рохката, влажна земя, като къртица. На няколко пъти спирах да почивам. Татко отиде при конете и не се върна при мене до обед.
Мотиката натърти ръцете ми, но аз бързах да свърша работата си. По едно време почувствах глад, но ме досрамя да оставя мотиката и да отида при торбата.
Изпотих се, но изкорених издъно трънките.
Извиках на татко, похвалих му се, и той дойде при мене. Разрови с крак разкопаната земя, погледна корените и ме похвали, че много добре съм си свършил работата. Все пак татко взе мотиката и още веднъж разрови пръстта да се увери, че трънките вече никога няма да покарат.
- Е, огладня ли? - попита ме татко.
- Много съм гладен!
Отидохме при каруцата, седнахме на полянката, разтворихме торбата, извадихме сол и един заструг със сирене. Тъй ядях, че ушите ми пукаха.
Татко ме поглеждаше от време на време с крайчеца на очите си и мълчеше. След като се нахранихме, отидохме при конете, напоихме ги от синия вир и се заготвихме за път. Татко ме накара да събера всички трънки и да ги натоваря на каруцата.
И когато конете запрухтяха из тревясалия полски път, изпитах голяма радост. Трънките ме бодяха по гърба, но аз седях до татко, и заедно с него гледахме набръчканите далечини на утихналото тракийско поле.
Пред нас се показа селото. Татко ме попита:
- Разбра ли сега кое е истинското богатство? Днешният ти ден не отиде напразно. Ти изчисти нивата от трънките, а трудът пречисти тебе. Кажи ми истината: ако беше играл през целия ден, щеше ли да бъдеш доволен от себе си, както си сега?
Приготвих се да отговоря, че трудът е истинско богатство, но се уплаших да не би да сбъркам, притиснах се до коляното на татко и викнах на конете да припнат. Те се сепнаха, заклатиха шии и препуснаха.
Зарадвах се на конете, загдето ме послушаха и затананиках училищна песен. Татко ме погали по главата и ме придружи. Двамата изпяхме докрай песента.
Конете завиха покрай дъбчето и се насочиха към селото. Станах прав, исках да ме видят децата, които играеха по харманите.
Вечерта, на софрата, татко ме потупа и каза на мама:
- Работата му иде отръки. Добър работник ще стане. Доволен съм днес от него…
След вечерята мама ми даде голя къс от баницата.
сп. „Чуден свят”, бр. 122, 1 октомври 1942 г.
