ПЪТИЩАТА НА МОЯ ЖИВОТ
Из бележниците на писателя
Пътищата на моя живот не бяха отъпкани и равни, затова до ума и сърцето ми се докоснаха много неща - и лоши, и добри.
С много хора съм се срещал и разправял, много злоби съм преодолял и затова много от нещата са останали вътре в мене със скритите си светлини.
В този бележник не са отбелязвани и няма да бъдат отбелязани хронологични случки и събития, а само мигове от моята мисъл, събудена от ударите на сърцето ми.
Миналото, сегашното и бъдещето, тъй са се преплели в моя живот тези мигове, че е било излишно да полагам грижи да ги разгранича.
Щом аз съм живял, живях и още малко ще живея, значи, че и нещата в мене са живели, живеят и ще живеят и че линията е една - човешкият живот изцяло.
Когато бях дете, аз имах чувството, че нещата са много по-големи от мене, а светът - огромно, неизбродимо селище. На младини аз изравних нещата със себе си и светът стана арена, върху която дните и годините ми излязоха на борба с вечността.
А сега, на път към старостта, аз виждам само човека. Нещата - и малки, и големи - са вътре в него и няма друг свят, освен безкрайният и неизбродим свят на неговите мисли и чувства.
Опитах се да пиша романи. Сполучих ли? Не зная. Честно и със смирение се трудих. Ала човекът изпълни не само страниците на романите ми, но и всички кътчета на моето сърце.
Струва ми се, че човешките души са мъчно уловими птици. Техните постоянни светлини са винаги пред очите ми и тези светлини са най-голямата съблазън за мене.
И затова насочвам мислите си да ги догоня, разтварям сърцето си да ги приема в кръвта си и викам словото да им даде живот.
