ЛАЗАР МАДЖАРОВ
(Случка из живота на легендарния войвода)
Четите денонощно кръстосват Одринско, подготвят българското население за въстание. От Лозенградско въстаниците събират над триста турски лири от родолюбивия тракийски българин.
Парите се предават на войводата Маджаров.
Той ги скътва в кожен кемер, препасва ги около кръста си и една нощ заминава за България. С тия пари той трябва да купи оръжие: пушки и револвери за роба.
След неколкодневно пътуване войводата пристига в София. Оръжие лесно не се набавя, престоява доста време в столицата и един ден осъмва без пукната пара в джоба. На хотел не може да плаща - пренася се в Борисовата градина, прекарва нощите на пейките. Няма стотинка за хляб. Гордостта не му позволява да търси прехраната си от познати.
Кемер с 300 жълтици, препасан около кръста му, но златото на роба не съществува за него, то е дадено в името на свободата и трябва да се пази като зеницата на окото.
Гладът се засилва. Тръгва да търси познати, за да им иска пари за хляб, но никого не среща. Търпи ден, два, седмица, но здравото тяло на горския юнак иска храна.
Случайно среща приятел и му се оплаква. Приятелят е изненадан, не иска да вярва и забелязва на войводата:
- Толкова пари носиш у себе си, а гладуваш! Много ум не се иска - развали една турска лира и ще имаш пари и за хляб, и за всичко.
Лазар Маджаров го прекъсва сърдито:
- Тези пари не са мои, те са народни! Дадени са за оръжие, а не за хляб! Сбогом!
Маджаров бърза из софийските улици. Отива в редакцията на в. „Вечерна поща”, намира С. Шангов и му поисква вестници да продава, за д аизкара пари за хляб.
Надвечер на пресечката на две улици незабравимият войвода застава на тротоара, държи вестниците и вика с челичния си глас на минувачите:
- „Вечерна поща”! Купете си „Вечерна поща”!…
1942
——————————
„Бунт в равнината”, разкази и спомени за Преображенското въстание, С, НК, 1955
