Петър Динеков

Хайдутството през турското робство е оставило у народа незаличими спомени и той му е посветил множество от своите най-хубави творби.

В народните песни хайдутството е в непосредствена връзка с националните герои и юнаци от юнашкия епос.

Хайдутите са техни достойни наследници.

Нещо повече: в някои отношения те стоят много по-високо от тях. Техният морал винаги остава строг и непокътнат, когато нравствената окраска на юнаците не винаги е от най-привлекателните.

И затова народът толкова цени подвига на хайдутите и им посвещава своите най-хубави творби.

От народната песен образът на хайдутина премина в нашата художествена литература, за да придобие в произведенията на Раковски, Каравелов, Блъсков, Друмев, Ботев от старите и Йовков от по-младите едно рядко очарование.

Но у всички тях тоя образ е чисто романтичен и легендарен, плод на една творческа фантазия, одухотворен от възторга на едно едва ли не идолопоклонническо съзерцание на носителите на тоя образ.

В романа на Петканов намираме нещо друго, нещо ново, нещо извънредно ценно, загатнато само, може би, само в повестите на Каравелова: той слага тоя образ на една широка битова основа и го изобразява като продукт на средата и условията, в които българинът живее.

Връзката на Петкановите хайдути с живота, със земята и хората е ясно изтъкната.

Тия хора са рожба на тая земя, те са нейни синове и нищо чудно, че тъкмо заради това, че му отнемат биволите - тия верни помощници на българина в борбата му със земята - Филчо напуска мирния живот и става хайдутин.

Здравата връзка със земята е основната сила, която движи проявите на тия хора. Когато те са близо до нея, когато чувствуват топлината на нейната гръд, кога усещат ласката на нейната пръст, те забравят себе си и се сливат с нея, изчезват в любовта си към нея.

Когато са далеч от нея, те страдат, те се измъчват, ръцете им се протягат в изнемога, те искат да стиснат здраво плуга и за запорят с жилавите си пръсти коравата земя.

И затова и като хайдути героите на Петканов си остават селяни, реални хора, чиято основна стихия е голямата любов към земята.

Сложен на такава широка битова основа, романът дава верни картини от живота на българина.

Но за разлика от „Старото време” разказът не се ограничава само с изобразяването на основната същина на българина - любовта му към земята, но преминава и към неговата борба с потисниците, които се стремят да отрежат корените на тая любов, да попречат на нейната пълна проява.

Така се ражда хайдутството не като нещо дадено отпреди, но като едно самостойно изникнало явление, резултат на обществените условия.

Рожба преди всичко на желанието за лично отмъщение, хайдутството постепенно става изразител на неорганизираните сили на народното отмъщение изобщо, за да се превърне на един мощен закрилник на целия народ.

В това отношение Петканов, който познава нашия народен бит много добре, е показал голямо умение и, излизайки от една определена среда, е изобразил извънредно сполучливо обстоятелствата и начините, при които изниква българското хайдутство.

Героите на Петканов се раждат пред нашите очи не като легенда, а като реални същества, живеят и действуват като хора, имат желанията и страстите, радостите и скърбите на хора и едва след своите подвизи, в песните на ония, от средата на които са израснали и които тачат тяхното дело, те се обръщат на легенда и на романтични личности.

Романът на Петканов блика от множество поетични картини, от верни битови изображения, от типове, които поради своята художествено сполучена рисунка оставят незаличими спомени в съзнанието.

Има страници, в които читателят чува могъщия пулс на земята, чувствува туптенето на нейното сърце, усеща дъха на нейната пръст. Всичко това говори за една действителна поетическа дарба.

(със съкращения)

——————————

в. „Литературен глас”, г. 4, бр. 158, 5.06.1932 г.