Васил Каратеодоров

Докато в литературата на съседните ни народи, особено в Югославия, последната война е изобразена в големи романи, в нашата тя заема едно съвсем незначително място, представена най-вече чрез разказите на някои от по-старите ни писатели.

Едва напоследък Константин Петканов съсредоточи вниманието си и вложи способностите си на наблюдател и художник в пресътворяване на събитията, които още са живи в паметта на всички, от които още не можем да се откъснем духовно.

Преодолял мъчнотиите, превъзмогнал трудностите, явяващи се при художественото пресъздаване на трите военни години, защото раните на тази война още не са излекувани в душата на българина, обхванал нашироко всички обществени сътресения и прецизирал настроенията всред народа от това време, К. Петканов дава една значителна по художествената си стойност творба - най-хубавата му, най-изисканата му работа след „Старото време”, някъде дори превъзхождаща и този роман по монументалността на постройката, по дълбокия психологически анализ и внушителната цялост на характерите.

Досега ние познавахме К. Петканов като художник романист-изобразител на селото, което се насочва към здрави духовни и материални завоевания. „Морава звезда кървава” наистина може да предизвика нашето учудване: нещо ново излъхват страниците на този роман, нещо чуждо на досегашната представа за селото, което сякаш се стремеше да ни внуши писателят.

Тук, под влиянието на войната, селският живот е излязъл из коритото си, за да настане пълен безпорядък в схващанията за морал, и труд, и семеен дълг. Но все пак, въпреки новите елементи, които е открил и изнася в романа, К. Петканов е останал верен на себе си: навсякъде да подчертава това, което може да служи за здрав обществен и национален градеж.

Романът „Морава звезда кървава” като продължение на художествената хроника на селото „Жътва” носи особеностите на Петкановото повествуване: близост до селския живот и дълбоко вникване в него, чувство за хубав език и за мярка в диалозите, стегната композиция, сполучливи психологически анализи, детайлна обрисувка на характерите.

В него К. Петканов изпъква като ярък реалист, който има будно око за действителността, който спокойно може да анализира най-значителните прояви на нашия селски живот и да изнесе  не само хубавото в него, но и лошото, защото вярва, че това именно е призванието на истинския творец.

——————————

в. „Литературен час”, 29.04.1935 г.