Пенчо Пенев

Животописни и библиографски бележки

Петдесетгодишнината на един писател може да бъде добър повод за преценка на неговото творчество. И най-вече тогаз, когато това творческо дело има особено отражение в нашия културно-обществен и литературен живот. Така се слага и въпросът за петдесетгодишнината на Константин Петканов.

Със съжаление трябва да отбележим, че нашият печат не даде необходимото за едно подобно честване. Странно, наистина!

Винаги у нас ще се намерят хора, които да пишат дълги статии и съобщения за чужди и никому неизвестни автори и писатели, а когато стане дума за наш писател, предпочитаме да мълчим и да се потайваме.

Дали това не са остатъци от стар атавизъм, от ненужна свитост или от пустата завист, която така здраво владее целия ни живот. Но всякакви предположения са излишни - фактът си е факт. Печален и скръбен, все още белег за липса на благородство в цялостния ни културен живот.

Защото, ако Константин Петканов празнува петдесет години от раждането си и двадесет години творческа дейност, това е празник не само на една личност, но празник преди всичко на българската литература и култура изобщо. И това не е пресилено, защото този празник би бил един показателен факт за устойчивостта на българския духовен живот.

Петканов разви богата творческа дейност след европейската война, утвърди се като творческа личност тъкмо в тия двадесет години, които бяха един мъчителен и изпитателен етап в политическата история на българската държава.

Ето случай, прекрасен случай, който така хубаво може да изрази устрема на българския народ към творчество и духовни завоевания. Може да не е време за диадактични нотации или сантиментални излияния, но време е за съзнателно и добротворно отношение към творците на българския дух, към създателите на българската култура.

А Константин Петканов е един от значителните писатели в новата българска литература. И тъкмо затова странно е отношението на културния свят у нас към един празник на българската литература.

Роден на 1891 г., 29 ноемврий ст. стил (12 декемврий нов стил), в голямото село Каваклий, Лозенградско, Константин Петканов иде на бял свят в старо патриархално свещеническо семейство.

Първоначалното си образование получава в родното си село, а прогимназиално - в Лозенград. Той завършва гимназия в Одрин, в сградата на известния български възрожденец д-р Петър Берон. Следва славянска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски”.

След това учителства една година в Малко Търново, две години в Бунар-Хисар и една година в Созопол. Участва в Балканската война като доброволец в Македоно-одринското опълчение.

През Европейската война завършва школата за запасни офицери в Скопие при Борис Дрангов. Уволнява се като запасен офицер.

През войната е ранен в Добруджа на 20 октомврий 1916 г. в боевете при Тузленските блата, Кубадинската позиция. Останал е при това раняване с дефект на дясната ръка и въпреки това не е потърсил инвалидна пенсия. Награден е с войнишки кръст за храброст и с офицерския кръст четвърта степен за гражданска заслуга.

До 1912 г. Петканов е бил в Турция, родното си село, дето е работил груба земеделска работа. Той е орал плодната тракийска земя, в която е засявал златното житно зърно и на лято сред пек и силно слънце е жънал плода на своя труд.

Който познава неговото литературно творчество, той добре ще разбере голямата и силна привързаност на Петканов към родната земя. Той е откърмен със соковете на българския чернозем, златната земя на тракийския българин.

Завършил гимназия през 1908 и 1909 г., той нарамва кръста на народен учител. Учителството му дава възможност да опознае своя народ и условията, при които живее този народ.

Един интересен епизод от живота на Петканов е станал през 1903 г. Главата на семейството, баща му, се разболява тежко и Константин Петканов доброволно, или по-право своеволно, напуща училището като използва болестта на баща си. Но баща му оздравява и за наказание за неговото своеволие му дава да работи най-тежка и черна земеделска работа.

След войната той се премества да живее в Бургас, дето остава осем години. Тук е заемал различни длъжности. Бил е библиотекар, помощник-кмет на Бургас, комисар по прехраната. Той е основател на частното музикално училище в Бургас и преподавател по цигулка в него. Бил е и председател на музикалното дружество „Родни звуци” в града.

От Бургас започва и неговата обществена и писателска дейност. В 1921 г. тук той е редактор на в-к „Странджа”, на в-к „Демократическо знаме” (1922 г.), които вестници изпълва с редица статии по обществени и политически въпроси.

И в тях започва неговата литературна и писателска дейност. За пръв път той печата в брой 1 на в-к „Странджа” (1921 г.) един свой разказ - преживелица „Назад през Цариброд”. Както се вижда, интересно е началото на неговия литературен път, свързано със съдбата на българските земи. А в своето творчество изобщо той е възсъздал живо и пълно живота и земята на своята родна Тракия.

Възторжен певец на Добруджа в нашата литература беше Йордан Йовков, възторжен живописец на Тракия е Константин Петканов. Трябва да отбележим още, че той е секретар на Тракийския научен институт, който развива похвална научна дейност.

Ето в общи линии жизнения и обществен път на Константин Петканов. Струва ми се, че неговият живот и борби са интересни за читателя и за българския народ изобщо. Един такъв животопис би бил прекрасно четиво за подрастващите поколения.

Не по-малко е занимателна в туй отношение и неговата литературна работа. Няма по-плодовит писател днес в нашата литература от Константин Петканов. За двадесет години той е издал двадесет и две книги, разкази, романи, драми.

Като не смятаме голямото число статии, студии и бележки, пръснати по разни вестници и списания.

Той е сътрудничил в следните вестници и списания: „Странджа”, „Демократическо знаме”, „Тракия”, „Мир”, „Литературен глас”, „Съвременник”, „Лик”, „Развигор”, „Златорог”, „Изкуство и критика”, „Българска мисъл”, „Обществена мисъл”, „Философски преглед”, „Листопад”, „Завети”, „Завет” и др.

Държал е редица сказки, радиосказка, беседи в София и провинцията.

Освен това написал е около дванадесет книжки - разкази на исторически теми, издание на „Историческа библиотека” - П. Карапетров.

Първата литературна творба на Константин Петканов е „Самодива” (поема в проза), излязла под името Константин Николов. Това произведение е написано през 1918-1919 г., замислено през войната на Беласица планина. „Самодива” излиза в Бургас на 1923 г.

След това издава „Тракийски разкази” - 1926 г., писани през 1920 и 1921 г. Три разказа са тук: „Баща”, „Огън” и „Мечтател”. Разказът „Мечтател” е прототип на излезлия роман за юноши „Лъжите на Ивана”. През това време за пръв път в печата за Петканов се обаждат Борис Зографов в „Развигор” и Димитър Шишманов във в-к „Слово”.

На 1927 г. излиза романът „Без деца”, който обръща внимание на литературната критика и на цялото културно общество у нас. След това той издава редица творби, които му определят предно място в съвременната наша литература.

На 1929 г. излиза повестта „Беглец”, 1930 - „Старото време”, роман от серията „Жътва”, 1931 - „Хайдути” и 1933 г. - „Вятър ечи”. На 1933 г. излиза и романът за юноши „Овчар юнак”, на 1932 г. повестта „Нямата”, на 1934 г. - романа „Морава звезда кървава”. В две части излиза историческият роман „Индже войвода” - 1935 г. На 1936 г. издава също исторически роман - „Преселници”.

В същата година излиза друг роман „Кладенец”, на 1937 г. - романа „Иде от равнината”, на 1938 г. - „Вълнолом” и разказите „Омайно биле”, в тях са събрани два от тракийските разкази и повестта „Нямата”. През същата 1938 г. излизат разкази за деца „Слънчева роса”.

В две части издава романа „Златната земя”, на историческа тема пак през 1938 г., през 1939 г. - романът „Кирпичената къща” и две книжки разкази „Четири легенди” и „Илинденски дни”. През 1940 г. излизат: историческият роман в две части „Боляри”, „Ангелина”, роман, и „Лъжите на Ивана”, роман за юноши.

През 1936 г. той издава и една драма - „Момчил”. И като завършек на своята петдесетгодишнина от раждането и двадесетгодишнина от своя пръв печатан литературен труд, Константин Петканов издава романа „Магия” през 1941 г. като юбилеен.

Освен това жив отклик дадоха неговите статии във „Философски преглед” и то не само у нас. Така например статиите „Характерни черти на българина”, „Интелигенцията като рожба и отрицание на българското село” и „Душата на българката” бяха преведени на немски, чехски и сърбохърватски. Статията му „Нравственото чувство на българина”, печатана в сп. „Просвета”, биде преведена на италиански.

Крайно интересни са неговите статии изобщо. Печатаните в сп. „Философски преглед”, „Изкуство и критика”, „Просвета” и др. статии представят в много отношения отговор на редица проблеми от народностен, обществен и художествен характер, сложени в неговите литературни творби.

Литературният критик и историкът на неговото литературно дело преди да прецени художествената и народностната стойност на неговото творчество, ще трябва обстойно да спре и на тези статии, извънредно оригинални и изпълнени с неочаквани наблюдения и изводи за нашия живот, за характера и душата на българина, за схващания и разбирания на Петканов относно дадени обществено-политически проблеми.

При това те ще ни дадат възможност да проникнем изобщо в светогледа на писателя и общественика Петканов, така ярко изразен в неговите литературни творби. Чрез тях ще разберем по-дейно героите на Петканов и основните идеи, които прокарва в своите художествени произведения.

В тази статия ние направихме общ преглед на живота и творчеството на Константин Петканов по случай юбилейната година от неговото раждане.

Всъщност това трябва да бъде повод за едно цялостно разглеждане на неговото творчество, но това ще бъде предмет на друга статия.

Смятаме, че по този начин запознаваме нашето общество със съществени въпроси от живота и творчеството на един писател. В нашата литература, както днес, така и в миналото, а това е общ белег на историческия ни развой, липсват богати сведения, както за писатели, герои и събития, така и за царе, боляри и видни личности на българския културен и обществен живот.

Ако искаме да имаме култура и културен живот, исторически живот изобщо, ние трябва да изучаваме делата на видните българи, за да черпим от тях не само поука, но и примери за светъл и героичен живот.

Примери за борба и създаване на българска култура у и утвърждаване на българската народност.

В това отношение животът и делата на Константин Петканов сами говорят.

——————————

сп. „Изкуство и критика”, г. 6, кн. 10, декември, 1941 г.