Литературен свят

Виолета Станиславова

Виолета Станиславова е родена в София на 19 април 1951 г. Завършила е Полиграфически институт “Юлиус Фучик” - специалност фотография и полиграфия. Работила е в списание за изкуство и култура “Обзор” (1974-1982 г.); в литературно списание “Дружба” (1984 г.); като организатор и помощник художествен-ръководител в Централния студентски дом на културата (Кабинет на младите писатели-студенти „Димчо Дебелянов”) (1980-1993 г.); литератор на свободна практика (1993-1999 г.). От 2000 г. работи в Съюза на българските писатели - първоначално във в. “Български писател” - (2000-2004 г.), а от 2004 г. във в. “Словото днес”. Между 2009 до края на 2012 г. е била редактор във вестника. Паралелно с това (между 2010-2012 г.), е водещ редактор на библиотеките “Нови поколения” и “Нова смяна” - съвместни издания на СБП и в. “Словото днес”. През 2003-2004 г., (при закриването на в. „Български писател” до откриването на в. „Словото днес” (2005 г.) работи в Държавна печатница „SPS Print”. От 2005 г., като допълнителна работа, е графичен дизайнер и коректор и на в. „Народно земеделско знаме XXI век”. От 2017-2019 г. е основател и издател на Информационен журналистически лист „Клуб 45″ - електронен вестник за журналистика и художествена литература. От юли 2019 г. до декември 2023 г. е отговорен редактор във в. „Нова Зора”. Продължава да работи във в. „Словото днес”. Специалист е по издаване и оформление на книги, вестници, списания. Сътрудничила е със снимки и журналистически материали в печата. Нейни очерци, есета и пътеписи са публикувани в списания и сборници. Участвала е с над 120 снимки и фоторепродукции на картини и рисунки на известни български художници - Генко Генков, Иван Димов, Николай Майсторов, Тома Трифоновски, Георги Янакиев, Тодор Ваков, Димитър Донев, Атанас Василев и др. - в книгите на поета Йордан Янков „Утринни ателиета”, „Художниците”, „Генко Генков - бунтът на цветовете”. Има 11 издадени книги: “Убежища” (двуезична - на български и английски език, 1999 г., поезия), “Бездни” (двуезична - на български и английски език, 2001 г., второ издание - 2016 г., поезия), “Ти” (2003 г., поезия), „Воалите на любовта” (2016 г., поезия); “Денонощник” (2008 г., поетични и философски фрагменти); “Преди съня”, (2011 г., белетристика); „Любовите на Ван Гог”, (2014 г., драматургия); „Следи от думи” (2019 г., критика); „Врата за обратно пътуване” (2021 г., документалистика); „Души, самотни скитници в безкрая” (2022 г., поезия), “В центрофугата на битието” (2024 г., публицистика). Нейни стихове и разкази са публикувани в множество антологии, вестници, списания, алманаси, сборници, електронни издания. Приоритетните й публицистични и журналистически теми са за Национална стратегия за закрила на детето 2019-2030 г., Истанбулската конвенция и нейният Обяснителен доклад, Ювеналната юстиция, Закона за социалните услуги, публикувани във в. „Словото днес”, „Нова Зора” и електронното издание „Поглед инфо” - „Армията на злото марширува”, „Новите еничари”, „Чудовищата на мрака” и „Децата-мишени”. Нейни стихове и разкази са преведени на руски, френски, турски, сръбски и английски език. Френското списание „Ревю периодик” е поместило нейни стихове преведени на френски от Станислав Марашки. Творбите й могат да се прочетат и във френския поетичен сайт http://www.poeme-france.com Получавала е награди от конкурси и за поезия, и за разкази. През 2012 г. става носител на Годишната национална литературна награда на Съюза на българските писатели за белетристика за книгата с разкази „Преди съня”. През 2020 г., по случай 24 май, Управителният съвет на Съюза на българските писатели я удостоява с Почетна грамота за принос в съвременната българска литература. Член е на Съюза на българските писатели, на Съюза на българските журналисти, на Международната творческа организация Клуб “Московский Парнас” и на Mediterania poetry club. Председател е на журналистическо дружество „Писател” при Съюза на българските журналисти от 2015 г. до 2022 г.

Виолета Станиславова

Архив

Страници

Авторски права

Статистика

Анотации