ТРЪНЕНИ СПОМЕНИ
Из „Воалите на любовта”
***
Ако пак се откажеш от мен…
Ако пак ме напуснеш…
Всички наши убежища ще взривя,
всички наши спомени ще разкъсам.
Обичта от корен ще поваля,
гъст мрак ще легне над добротата.
Нежността до дъно ще унищожа,
ще разхвърлям на привличането леглата.
Като огнена лава самотата ще повлека,
ще отскубна картините ти от стената.
Ще сгорещя въздуха, стиховете ще изсуша,
ще стане нажежена пепел душата.
По пътя си ще разтопя мисълта,
с мълнии обещанията ще убия,
с гибелна сила ще залича паметта,
ще напукам сънищата, ще ги разрия…
А когато утихне всичко това
и влезе у мен пустотата -
ще драсна клечката - ще се самовзривя,
за да няма и спомен от нашта любов на Земята.
КАМЕННИЯТ ЧОВЕК
Ти си каменният човек,
който безмилостно стъпка душата ми.
Веят пясъчните ти ветрове
и отвяват трънени думи.
Не помръдват натежалите ти ръце -
никога за прегръдка няма да ги повдигнеш.
Вкаменено е строгото ти лице -
нищо хубаво занапред умът ти не може да види.
Дори нежният глас отшумя -
ураганът на недоверието го отнесе.
Тежки мълчания премазаха любовта -
в тази пустош миражите са излишни вече.
Сега твоята каменна сянка пълзи -
груба и безпощадна в душата се стеле,
а в предчувствие за края
простенва последната ми мечта,
която пазех за тебе.
ТОЧКА
Ето ни - стоим един срещу друг
и мълчаливо се гледаме във очите.
Черни са мислите. Като черни мъгли
се разстилат около нас и ни оплитат.
Няма ги чувствата. Зловещата празнота
зее в тъмната бездна разтворена помежду ни.
Вцепенени са твойта и мойта уста -
една спасителна дума от тях не може да се отрони.
Нито ти, нито аз ще протегнем ръка,
за да вземем за спомен късче от любовта ни.
С колко усилия тя ни събра,
цяла вселена от красота ни остави.
Но… ние със теб не мислим сега за това.
Свиреп вихър над ослепелите ни души вие.
Раздялата се превърна в мощна точка на яростта,
която всеки миг ще избухне - да ни избие.
ДЕМОН
Той вече е в теб -
доброволно го пусна да влезе.
Настани го уютно във свойта душа
и услужливо го храниш със Нея.
Ден след ден коленичиш пред него,
свеждаш глава,
като зомби го храниш с парчетата от плътта й.
Поздравления за прекрасната ти актьорска игра
щом омразата в теб от мен
толкова дълго успя да опазиш.
Виждам - заприличал си на новата си любов.
Отдаден си, както уж беше отдаден на мен. Е,
по-добре е, че стана така, иначе -
как щях да живея със Демон?
ГРЕШКА
Поканих те да се срещнем - да изпушим лула на мира.
Предложих ти да заровим томахавките във земята.
Изпратих ти няколко пъти ято гълъби -
бели посланици на мира, но не успях да обърна
полюсите ти на душата.
Глобално замръзване. Ледников период.
Желязно мълчание - още четири милиарда години
няма да проговориш.
Само не съм сигурна, когато утихнат стихиите -
вятър и прах -
дали ще можеш отново сърцето ми да отвориш.
***
Като птица разпери крила сънят ми,
за да отлети в онази страна,
в която очертанията на образите
неусетно се разтварят в пространството.
Душата ми все още вдишва
аромата на спомена,
все още тръпне в щастливо очакване.
А времето ни стяга в огнените си възли.
Сега чувствата ни се валят заровени във пръстта.
Дори да издълбаем паметта,
пак нищо няма да намерим.
