Виолета Станиславова

Домът за ветерани на културата в София е създаден преди повече от 55 години по идея на голямата оперна певица Нели Карова. Тя предложила на тогавашния министър-председател, преди председател на КНИК (Комитет за наука, изкуство и култура) Вълко Червенков, да се създаде дом за възрастни, известни, заслужили ветерани на изкуството, които с творчеството си са допринесли за развитието и разпространението на българската култура у нас и по света. Предложението й било да не заплащат такса, а издръжката им да се поеме от държавата. Определено било и мястото - където е днешното Руско посолство - в красива, богата къща до гората, с голям двор… Когато се решава да бъде построено ново посолство на СССР, строежът му наложил “временно” Домът да бъде преместен в кв. “Захарна фабрика”. Поради близостта си с международния път за Калотина, някога сградата е била страноприемница, а по-късно там се помещавало кино “Аврора”, което отдавна не съществува.
Дошли на новото място (етажът над киното), обитателите се сблъскали с лоши битови условия. Нямало топла вода, зимата се отоплявали с пернишки печки. Възрастните творци, някога ценени, преуспели, наситени с богат духовен и емоционален живот, обиколили света нашир и длъж, мъкнели с изкривени, болни крака, пълните кофи с кюмюр от мазето. Тътрели се нагоре по стълбите през дълъг мозаечен коридор, разделял стаите им вляво и вдясно - за мъже и за жени. На етажа имало само по една баня и две тоалетни. Вероятно неподходящите битови условия по онова време са причина, след дълго болнично лечение, Елисавета Багряна, а и Александър Геров, да не обитават този Дом, а да бъдат настанени в престижната сграда на Дома на активните борци в Горна Баня.
В днешно време Домът за ветерани на културата ползва 20 стаи - 10 за мъже и 10 за жени. Първоначалният замисъл да не се заплаща никаква такса постепенно е заменен с по-голям процент от пенсията, а впоследствие нараства, като в момента е изравнен с тази на социалните старчески домове - 70%, въпреки че

Домът не е социален, а специален

И тук, на повечето обитатели пенсиите са ниски и трудно се справят с остатъка от 30-40 лева на месец (до 1,20 лв. на ден). Ще каже някой, е, не плащат ток, нито парно и вода, данъци, не дават допълнително пари за храна. Различни организации, особено по Коледа и Великден, правят дарения на лекарства, дрехи, храни, а имат роднини, деца - и те като дадат по нещо, защо да не им стигат?! За кафе и вестник са достатъчни. Ще каже, защото по този начин мисли елементарният, назадничавият, оскотял мозък. Истината съвсем не е такава…
Не много отдавна бившата ръководителка на социалното министерство Емилия Масларова твърдеше, че всички възрастни хора имат еднакви нужди. Само че в Дома за ветерани на културата липсва квалифицирана медицинска помощ, ако не се брои мерене на кръвното налягане всеки четвъртък - единствената оказвана “помощ” на 80-90-годишните. Разчита се на личните лекари, които обаче не се отзовават на техните нужди. Имало е случай джипито да не желае да отиде да констатира дори смърт в Дома. Подобни “хуманисти” не идват и при болен на легло. Той трябва да отиде при тях. Оправданието е, че от лекарския кабинет се предписват направления за изследвания, без да се интересуват кой и как ще пренесе пациента? Кой ще плати таксито? Как ще го върне обратно в Дома? Ще издържи ли болният? Защо такива “доктори”, забравили Хипократовата клетва, разтворили алчна и ненаситна уста за пари, с пренебрежение се отнасят към старите и немощни хора, застанали на границата между живота и смъртта, и ги оставят на доизживяване? Не е ли това възрастова дискриминация?
Тези, които имат право да живеят в Дома за ветерани на културата, (и другите, които са живели, ала вече са покойници), са писатели, актьори, режисьори, музикални дейци, художници, творци с национален и международен принос. Всеки, който постъпва в това обществено място, трябва да е пенсионер, в добро физическо здраве, доказано със здравни документи при приемането му. Освен че подписва декларация, че не притежава недвижимо имущество, трябва да представи и предложение с препоръка от творческия съюз, в който членува. Именно поради тази причина самият Съюз би трябвало да подпомага бедстващия си член и да се грижи от време на време за него, да се интересува за състоянието му, да му отпуска някаква дребна сума поне да има с какво да плати на джипито, да му вдъхва самочувствие, желание за живот, кураж, надежда, да му помогне да не забравя себе си…

Но нито един Съюз не прави това

Почти всички постъпили в Дома имат много основателни причини да бъдат там - самотници, изживели дълбока драма с най-близките. Но… никой не е застрахован срещу роднини. Възрастният човек все по-често има нужда от грижи, внимание, присъствие, разбиране, от медицинска помощ, която някой трябва да осигури и плати. Вкъщи на болните старци, в интерес на истината, децата не обръщат достатъчно внимание, забързани по своите ежедневни цели и задачи. Много често избухват скандали, нагнетява се нервна обстановка заради капризите, изискванията, обвиненията, слабата памет, която дразни… Още по-жестоко става, ако възрастният родител е неподвижен и лежи на легло, защото това затруднява работещите, принудени да нарушават служебните си задължения. Появяват се закъснения, непредвидени отсъствия, разконцентрираност, страх да не би вкъщи да е станало нещо лошо… Това се отразява и върху трудовия колектив, в който работят. Отношенията между колегите обикновено се влошават. Тези неща с течение на времето изнервят близките, тъй като стават потърпевши. Трудно се гледат възрастни, болни родители, казват всички, които вече са минали по този път, но не са се отказали от тях и са преодолели изпитанията, на които са подложени, изпълнявайки синовния си дълг. Не са бягали. Така е в добрите случаи, но дали е така и в Дома за ветерани на културата?!

Тук пристигат необикновени възрастни

Те не са кои да е. Тях ги помнят много хора, оставили са своя следа в културното развитие на нацията, в обществения живот. Някога са били създатели на красота, мъдрост, радост, желани и очаквани са били от хиляди почитатели… Точно затова колкото по-известен и активен е бил някога човек, толкова по-силен и болезнен е сривът в дълбока старост, и особено когато постъпва в подобен Дом за възрастни, пък бил той и за ветерани на изкуството. Голяма част от тях, поради силния стрес, който осакатява дори и интелигентния мозък, изпадат в дълбока депресия и бързо се разболяват. Идват слуховите увреждания, зрителните аномалии, нарушението на сърдечно-съдовата и нервна системи, губене на паметта, психични аномалии - парализиращ страх от всичко или болезнено очакване за посещение от близък, който никога не идва… Още по-лошо е, ако се чувства забравен, ненужен, изоставен, ако живее постоянно с мисълта, че няма кой да му подаде ръка в мига на смъртта…
На трите хигиенистки, които работят в Дома, не им влиза в задълженията да са и санитарки. Но те го правят, защото децата на ветераните рядко ги посещават, други въобще не идват с години. Оттук се появява и проблемът на останалите обитатели. По-здравите помагат на тези, които са на легло или трудноподвижни, макар че самите те също имат нужда от помощ. Става дума за дребните ежедневни битови нужди - тоалетна, хранене, раздвижване, извеждане навън… Има хора с деменция, за които поне Съюзът им би трябвало да поеме разходите за настаняване в санаториум, където да се погрижат за възстановяването им, а не безпомощните им колеги да гледат как непрестанно вегетират. Много често при смърт те поемат и задълженията на роднините. В случай, че пристигнат, не прибират дори вещите на умрелия. Четиридесет дни след това са изхвърлени в контейнера за боклук, стаята се почиства и пристига следващият одобрен в списъка.
През годините тук са завършили земния си цикъл душите на над 150 известни български творци: артисти, балетисти, певци, художници, режисьори, писатели, като например: поетът Мишо Михайлов; помнещият се писател-хуморист Генчо Узунов; кинорежисьорите: Тодор Стоянов, Илко Дундаков, Жарко Павлович; Крюгер Николов, актьор, играл роли в различни театри в страната, бил и директор на театър; Георги Апостолов, актьор и в Народния театър; актьорът Кирил Донев; оперната певица Косена Кирова; звездата на оперетния театър Милена Баръмова; известният балетист Иван Майдачевски; скулпторът - преподавател по пластика в Художествена академия Марин Узунов…
В момента жителите му са 20.

Засега няма писатели

Повечето са театрали с дългогодишна активна дейност - актрисите Люба Трифонова - една от основателките на Младежкия театър. Някогашните деца още я помнят в ролята й на Котаракът в чизми; Стефка Начева - актриса от Русенския театър; Дора Димова - играла в различни извънстолични театри; цигуларят Замфир Димитров - учил в Италия, свирил в оркестъра на Операта; Йордан Хаджиев - артист-певец от Операта; колежката му Катя Димова - блестяща субретка на Музикалния театър “Стефан Македонски”; музикантите Владимир Чолаков и Евтимий Кантарджиев; актрисата Сия Попова и акордеонистът от Ансамбъла за народни песни и танци “Филип Кутев” - Иван Кирев - Ваньо Ванчев; Августина Константинова - актриса и преподавателка; Добринка Караджова - актриса от Русенския театър…
И все пак… Има светлина в тунела. Преди време, в дните на предизборната си кампания за кмет на София, тук е бил Бойко Борисов. На среща с творците някой му споменал, че няма топла вода в Дома. Той веднага набрал номер в джиесема си и когато от другата страна му отвърнали, го подал на директорката Красимира Дочева да обясни какъв е проблемът и къде да дойде бригадата му. На другия ден от чешмите потекла топла вода.
Министерството на културата, по време на мандата на министър Стефан Данаилов и на директорството на временно изпълняващия длъжността Трифон Димитров, отпуснало 90 000 лева и ремонтирало Дома, като се започне от трапезарията, кухнята, пералното помещение, стаите, прозорците - с PVC дограма… Подменено е осветлението, кухненското обзавеждане, обновено е коридорното пространство…
Най-сетне Домът се е превърнал в уютно място за живеене.
През август миналата година се даде възможност на тези, които все още са в относително здраве и могат да ходят, да посещават вилата в Княжево на г-жа Златка Тухчиева, създателка на Дневен център за културни дейци “Здравец”, спечелила проект по програмата “Фар” на Европейския съюз. Тя предоставя на ветераните от Дома лекар от Правителствена болница, медицинска сестра, две масажистки от Военна болница, безплатни обеди, превоз с микробус от Дома до Дневния център и обратно, екскурзии из страната… За тяхна приятна изненада там се срещнали с други самотни колеги от столицата - предимно журналисти, художници… Създали се нови познанства, старите се подновили. Ала проектът свършва и… засега с усилия продължава в “побългарен” вариант - с една масажистка, обяд и собствено кафе. Но дори и така, желанието да се посещава това място е още силно, най-вече заради разговорите, срещите, приятелствата… Докога ли?…

* * *

В съвременният свят човекът е под непрестанни заплахи не само от болести, глад, войни, климатични и космически катастрофи, но често става жертва на злите намерения на другия до него, който мисли само за себе си и не се интересува от съдбата на изпадналия в беда. Нравите бавно се променят към добро. Съвременният български писател обаче с поведението, мислите и думите си трябва да дава пример за позабравените човешки добродетели - милосърдие, жертвоготовност, любов към ближния… Защото никой не може да бъде сигурен какъв обрат ще му се случи утре и дали самият той няма да се озове в Дома за ветерани на културата.
Не всичко в живота е игра…