Из подготвената за печат публицистична книга „В центрофугата на битието”

Виолета Станиславова

ЮВЕНАЛНАТА ЮСТИЦИЯ - държавна институция за „детски съд”, „детско правосъдие” и законно отвличане на деца.

„И ще познаете истината и истината ще ви направи свободни.”

Йоан 8:32

Всяка дума в Националната стратегия за детето 2019-2030 г. е важна. В нея са вложени текстове, които се отнасят за Ювеналната юстиция. Ювеналната юстиция е за „защита на правата на детето” срещу родителите му и срещу семейството му. При нея държавата задължава родителите да отглеждат дете физически и да й го предоставят за възпитание и образование. Основната идея е да се позволи отнемане на дете от родителите му при неясни и субективни критерии. В ювеналното законодателство се въвежда презумпция за виновност на родителите, че не могат да отглеждат детето си. „Детски съд” и „Детско правосъдие” е институция, която е съществена част от Ювеналната юстиция и основната й задача е родителите да нямат възможност за справедлив процес при обжалване по съдебен път на административните действия на Социалните служби. В 99% от случаите съдът взема под внимание техните доклади като игнорира показанията на родителите. При ювеналната юстиция няма механизми за проследяване на състоянието и живота на детето настанено при приемни родители или осиновители. Веднъж щом то е отнето от родителите му, социалните служби са си свършили работата и престават да се интересуват от неговата съдба, въпреки че, държавата одържа суми за поддържане на приюти, заведения за пробация, осиновители, приемни семейства, т.е. плаща се за издръжката на тази система.

В Националната стратегия за детето 2019-2030 г., са включени клаузи относно ювеналната юстиция.

В „Оперативни цели, ключови мерки и очаквани резултати по стратегическите цели и периоди на детството”, на стр. 35, в графата „Гарантиране на правото на всяко дете да живее в сигурна среда, превенция и защита от насилие и други вредни действия и ефективен достъп до правосъдие”, в т.2 е казано: „Създаване на работеща система за детско правосъдие в съответствие с правата на децата и международните практики и стандарти”.  В графа „Период на детство и юношество (7-18 г.) в т. 2.  пише: „Приемане на нов Закон за детско правосъдие и осъществяване реформа за създаване на система, ориентирана към правата на децата. В т. 3 - „Въвеждане на забрана за задържането и лишаването от свобода на деца под 14-годишна възраст”.

Детето под 14 години може да извърши десетки престъпления без да бъде санкционирано. Това му дава възможност и време да се усъвършенства в престъпните си умения. Ювеналното законодателство позволява на  непълнолетни убийци, крадци, търговци на наркотици и пр., да извършват каквито решат престъпления, защото знаят, че са закриляни от закона.

В графа „Очаквани резултати” към 2030 г., на стр. 35, т. 3 е казано: „Намаляване със 70% на децата, пострадали от престъплението незаконно брачно съжителство”.

Родители  без граждански брак ще се третират като престъпници. А в България такива семейства са много.

На стр. 36 в графата „Мерки, насочени към всички възрастови групи” в т. 1, се казва: „Въвеждане на забрана за телесното наказание над деца и ефективна работеща система за наблюдение и изпълнение на тази забрана.

2. Въвеждане на работеща система за превенция на домашно насилие, докладване и предприемане на незабавни мерки за закрила при всички случаи на домашно насилие над деца.”

Детето има право да удря, напада, крещи, заканва, обижда, замеря с чантата например родителя си, но родителят няма право да го спре или удари, да го обиди с думи, защото ако то реши да се оплаче, че го насилва да учи или да пише домашните си, може веднага да набере специално раздадения им от службите телефонен номер и те ще дойдат да го отнемат от родителя му. Родителят по закон няма право да му възразява. Децата в училище имат специални часове, в които изучават правата си съгласно ювеналното законодателство и много често се възползват от тях срещу родителите си.

На стр. 37 в „Укрепване на съществуващите механизми, създаване на нови и стимулиране на участието на децата в процесите на вземане на решения”, е много интересно как дете на три-четири годинки например ще вземе адекватно решение при заведен съдебен процес срещу родителите му.

На стр. 41 в Стратегията откровено се казва, че за внедряването й в България, са получени огромни външни финансови средства.

„Важно е да бъде въвлечена академичната общност в извършването на изследвания, които стъпват върху събиране на данни, което ще покаже в дългосрочен план доколко инвенстициите в различни сфери и дейности имат възвръщаемост.”

За финансиране става дума и на стр. 46, където в „Цели за устойчиво развитие 2030″ пише: „Дългосрочният хоризонт на Стратегията дава възможност за обвързване на целите и мерките с програмирането на средствата по линия на Оперативните програми, финансирани от ЕС.”

Тук е мястото да спомена нещо много важно, което обяснява масирания натиск над българското общество от страна на българските политици, във връзка с ратифицирането на Националната стратегия за детето и произтичащият от това нов Закон за детето.

През 2014 г. е подписан Меморандум за разбирателство относно изпълнението на Норвежкия финансов механизъм 2014-2021 г. между Кралство Норвегия и Република България, (качен е в сайта на Народно събрание на Р България), в рамките на който страната ни ще получава, в този период, достъп до финансова помощ по няколко програми, една от които е: „В. Програма: Правосъдие”, където се отпускат милиони евро за:

„…Подобряване на положението на ромското население и допринася за постигане на целта, определена в т. 2 „Специфинчи съображения” на настоящото приложение.

Специално внимание ще бъде отделено на прилагането на стандартите за правата на човека - стремеж към европейска съдебна култура, както и за детско правосъдие.

Специално внимание ще бъде отделено на домашно насилие и насилие, основано на полов признак (подобряване на законодателството и обучение) (…) Програмният оператор ще се стреми да осигури взаимодействие с програма „Вътрешни работи”, с цел да се засили правосъдната верига, наред с другото, по отношение на достъпа до правосъдие, добро управление, насилието, основано на полов признак…”

„Администрацията на норвежки съдилища (DA) ще се включи активно в подготовката и може да участва в изпълнението на програмата, по-специално в двустранните дейности.”

За тази цел норвежката страна дава безвъзмездна финансова помощ от 30 000 000 евро, а ще има и национално съ-финансиране от 5, 294,118 евро. Програмният оператор е Министерство на правосъдието, а партньори от страните-донори са: Норвежкото министерство на правосъдието и Дирекция на Норвежката корекционна служба. Международен партньор е Съвета на Европа. Програмните области са: Корекционни услуги и задържане преди съдебния процес; Ефективност и ефикасност на съдебната система, укрепване на правовата държава.

Норвежкият финансов механизъм 2014-2021 г. е подписан от Цецка Цачева и Бойко Борисов, при ратифицирането му. Законът е влязъл в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник”, по времето, когато Цачева е била председател на Народното събрание. Става дума за 87 867 500 евро, плюс 9 088 236 евро национално съ-финансиране или общо 97 055 736 евро, които се дават за изпълнението на Норвежкия финансов механизъм 2014-2021 г.

Не е ли това намеса на чужда държава във вътрешните работи на суверенна България?

За жалост това финансиране не е единственото.

За Ювенална юстиция намирисва и графата „Гарантиране на правото на всяко дете да живее в сигурна среда, превенция и защита от насилие и други вредни действия и ефективен достъп до правосъдие.”

Стр. 44 - „Завършване на реформата за деинституционализация на грижата за деца и недопускане на институционален подход в резидентните услуги за деца, както и предприемане на нови мерки за превенция на разделянето на децата от семействата”;

„Въвеждане на пълна и изрична забрана за телесно наказание над деца, криминализиране на домашното насилие и въвеждане на ефективна работеща система за превенция, наблюдение и изпълнение на тези забрани.”

Пак там, т. 5. „Създаване и прилагане на адаптирани процедури за участие на деца в административни, граждански и наказателни производства”.

Т. 7. - Ратифициране на Трети факултативен протокол към Конвенцията на ООН за правата на детето, създаващ процедура за подаване на жалби за нарушени права на децата.”

Ако се приеме от правителството Националната стратегия за детето, българският родител няма да има право да си върне рожбата, дори и чрез съда, тъй като ювеналната юстиция ще е залегнала в нея.

По света има държави, които са приели ювеланлото законодателство като по този начин са легализирали официално педофилията и сексуалната експлоатация на деца.

Във Финландия и цялото Скандинавие например властите могат да отнемат деца от семействата им и да правят с тях каквото си поискат без да имат родителите право да възразят. Децата се отнемат от семействата им и се въдворяват в социални домове, дават се за осиновяване в чужбина или се въдворяват в т.нар. „приемни семейства”. Тези, които се въдворяват в социални домове се експлоатират от държавата, която ги отдава под наем на частни фирми. Тези, които се дават за осиновяване в чужбина (основно в САЩ и Арабския свят), са подлагани на сексуална експлоатация или се превръщат в донори на органи за богати пациенти, най-често в САЩ и Западна Европа.

Нашите политици са решили в България да въведат и прилагат една от най-мрачните практики на ювеналната юстиция - норвежката. В Норвегия се изпълнява зловещ държавен план „за опека над децата” и се правят отчети по системата „Барневарн”. Това води до надпревара между детски заведения и училища за отнемане на деца.

Системата „Барневарн”.има степенуване при отнемането на децата. На първо място се изземват неноврежци - „вносните деца”, дошли в Норвегия с родителите си. На второ място - ненорвежци, но родени в Норвегия. На трето място - деца от норвежци. На всеки 10 взети от родителите им деца, 8 са на ненорвежци. В Норвегия действат и многобройни неправителствени организации за сексуална преориентация на децата със съответния секс-тренинг, след което те се категоризират към определени групи: за момичетата - „нормалки”, „лезбийки”, „бисексуалки”, за момчетата - гейове, педофили, хомосексуалисти… Според тези разработки, секс образованието започва още с раждането на детето. Четиригодишната възраст се смята за голямо закъснение…

Три основни групи хора са заинтересовани от изземването на деца: корумпирани чиновници, които „раздават” децата; хомосексуалисти и педофили, и материално заинтересовани хора, които очакват допълнително заплащане за всяко дете. Последните бих ги нарекла ловци на деца!

Статистиката показва, че ежегодно от Норвегия, Америка, Германия, Франция, Украйна, Русия, Испания, Англия… „изчезват” по 200-300 000 деца.

Ювеналните деца нямат право да учат и да получават образование, да създават семейства, да раждат… При забременяване и раждане, ювеналното момиче дори не вижда детето си - службите веднага й го отнемат. Не са редки случаите, когато тези полудеца, полувъзрастни, се самоубиват.

Въдворените в т.нар. „приемни семейства”, които са само една формалност, също се експлоатират. Става дума за аграрни фирми или фирми в горското стопанство, наречени „трудово-възпитателни ФЕРМИ”, които получават деца от държавата с правото да се разпореждат с тях, както намерят за добре.

Статистиката сочи, че почти 100% от въдворените деца, са жертва на сексуално насилие от страна на приемни родители, на други деца, на преподаватели или служители във фирмите, където те работят. Почти всички сексуални посегателства над тях са извършени от лица, които имат един и същи пол с жертвата.

Децата в Норвегия и Финландия стават жертва и на сексуално посегателство отстрана на родителите си. Ако единият от родителите насили някое от децата си, при положение, че другият подаде жалба, то жалбоподателят може да бъде санкциониран чрез отнемане на родителските му права, защото: „възпрепятства сексуалното общуване между детето и неговия родител.”

В Холандия се полагат много грижи за безполовото възпитание на иззетите деца. Там няма „той”, „тя”, или „то”, а само някакво безполово име „Ку, Си, Мо…”. Повечето от ювеналните деца „живеят” при двама татковци или две майки - нещо, което се пропагандира като нормално. При „майките” поканата за секс с детето е „гушкане”.

В основата на тази пропаганда са глобалистки организации, известни с претенциите си за законово снижаване на възрастта за педофилия във всяка една от страните с ювенално законодателство.

След като ювеналните деца навършат пълнолетие, престават да бъдат обект на ювеналната юстиция. Излизат от интернатите и трудовите ферми без образование. Третирани са от държавата като непълноценни. Нямат правото на здравна помощ. Не могат да си намерят работа и не се водят в никакви статистики.

Европейското законодателство относно Закрила на детето се приближава до модела на Швеция, Финландия, Норвегия, Дания, т.е. до Скандинавския модел като се уеднакви с него, въвеждайки го в целия ЕС. А българските политици бързат да уеднаквят българското законодателство към този пагубен модел. И вземат милиарди евро за това.

Националната стратегия за детето 2019-2030 г. я има в сайта на Министерски съвет - Портал за обществени организации. Но тя трябва да се чете много внимателно, дори няколко пъти, защото много трудно може да се прогледне под тинята на политическите неразбираеми словоблудства. Обикновено от дъното на токсичната мътилка изскачат чудовища.

Навлезли сме в етап на ръкопашен бой за всяка детска душа. Децата са нашето бъдеще и трябва да ги защитим! Сега! После ще е късно!  Защото няма ли деца, няма да я има България! И както казва великият писател и родолюбец Николай Хайтов „Изтървем ли България, изтървали сме всичко!”.

Нека не позволяваме това да се случи.

2018 г.