СТИХОВЕ
* * *
В прегръдките на влажната земя притисната,
под пластове от сълзи вкаменели,
лежи сама – всесилна и безсилна – ТЯ –
нищожната следа на любовта –
и двамата нехаехме за нея.
Ала внезапен лъч ще блесне,
тъмнината да прогони,
оголена следа да обрисува.
Ще се спуснем тогава
с длета, със нокти,
археолози ненаситни –
забравените пластове да преобърнем.
Късно.
Единствено ще можем да я съхраним
в музея на отминалите чувства.
* * *
От кое измерение дойде?
Кои галактики пресече?
Защо взломи и моя ден?
Защо силата ми отсече?
Кой таен код назова?
Кое копче натисна?
Коя писта задейства у мен?
Защо алармата на паметта не писна?
Какъв часовников механизъм успя
тайно да заредиш у мене,
за да взривиш всичко сега,
съдбата ми да превземеш?
Как можа да изтръгнеш мойто сърце?
Живота ми да задействаш
така, че мислите ми – нажежена дъга –
да се извият отново –
към тебе?
* * *
Ти си мойта гадателна сфера,
мойто внезапно видение,
моят спасителен корен –
в реката на дните ми,
моето тайнство, реалност,
моята бяла магия,
моят мистичен образ –
в стената на времето,
моето неразгадано явление,
моето тайно убежище,
моят кръстен знак на челото –
възпламенен от надеждата.
Ти си странният отпечатък –
появил се върху душата ми.
* * *
Владетелю на мойто царство,
спасителю на мойта светлина,
каква приказка да ти разкажа,
за да мога да те задържа?
Приказка за миналото време,
вълшебен мост от теб до мен,
или за сълзата вкаменена –
някога зазиждах бавно – ден след ден.
А може би за мъката, която
гризеше грозно моя сън?
Или за раздялата накрая –
зъл демон, влязъл вътре в нас?
Каквото искаш, ще разкажа!
Господарю мой!
Не ме оставяй!
* * *
Много пластове ще трябва да разровя,
докато достигна до съкровищата на душата ти.
Много думи трябва да ти изговоря,
докато освободя оковите на любовта ти.
Много гатанки ще трябва да отгатна,
докато успея да разкрия тайните ти.
Много лабиринти трябва да обходя,
докато разголя мисълта ти.
Много красота ще трябва да ти дам,
докато се появя отново във картините ти.
Много стихове ще трябва да напиша,
докато те убедя, че те обичам.
* * *
Ще бъда твоят нежен порой,
неочаквано паднал в леглото ти.
Ще бъда симфония от звуци.
Ще напоя корена ти с влага и топлина.
Ще покоря твоя връх – щедър и чувствен.
Ще се превърна във капчица пот,
полегнала върху твоите пори.
Ще те скрия в дълбоката пещера –
само ти ще можеш да я отвориш.
Ще разлюлея ароматния клон,
ще го вдигна нагоре,
а ти ще поръсиш със свойта роса
тревата, за да ухая
на тебе…
