Из подготвената за печат публицистична книга „В центрофугата на битието”

Виолета Станиславова

В края на предишната статия употребих израза „Българските политици искат да ни наложат най-развратния, най-унищожителния джендър модел - норвежкият”. Това не е просто моментно приповдигнато емоционално изразяване, нито е случайно, макар до известна степен да е предизвикано от мисълта за подписания от Томислав Дончев Меморандум за Норвежкия финансов механизъм. Не. Това е реалният кошмарен живот на децата и семействата им в Норвегия.

Известно е, че в тази страна най-лесно и най-много от всички държави по света, се отвличат законно от чиновници в държавните институции невръстни деца, и срещу заплащане, като стока, същите чиновници ги осигуряват на извратени купувачи, които ги използват многократно, а след това ги предлагат на други, за неописуеми и ужасяващи сексуални услуги, докато децата бъдат осакатени или умрат от разкъсвания на вътрешните им органи. Поради тази причина Норвегия е държава, в която най-много деца се самоубиват.

Това е статистически факт.

Иска ми се като доказателство да публикувам интервюто на една руска майка, пострадала от джендърските закони в Норвегия. Автентичният й разказ е за отвличане от норвежките власти на двете й деца - момченца, и за неравностойната й дългогодишна борба срещу норвежката държавна машина, с надежда да си ги върне живи и здрави. Ще го цитирам цялото. Ако го преразкажа няма да е толкова силно въздействащо и убедително. По-добре е тя сама, със свои думи, да сподели за сблъсъка й  с чудовищното им законодателство. Норвежкото правителство е превърнало джендърната идеология в желязна, смазваща, бездушна, нечовешка национално-развратна политика, с цел - разграждане и пълно унищожаване на традиционното семейство. Което е и постигнала. Политика, която е аморална, сатанинска и ужасяваща. Но норвежците дотолкова са свикнали с нея, че за тях начинът им на живот е съвсем нормален. Дори имат създадени  перверзни традиции, които всички ритуално спазват и подържат. Тази идеология е станала тяхна идентичност. И това им харесва. Но в тази тяхна сатанинска игра има и последователност - първо крадат деца от смесени бракове. Най-вече бели. Ако е възможно руси, със сини очи. Те струват най-скъпо. А после и децата на своите. Според годишната квота.

Това за нас е кошмарен свят, който не бихме могли да приемем, разберем и преживеем, въпреки усилията на българските политици да ни го наложат чрез Истанбулската конвенция, чрез Стратегията за детето, чрез Ювеналната юстиция и кой знае още с какви други тайно подписани от тях документи.

От интервюто разбираме още, че в Западна Европа вече има формирани нови т.нар. „толерантни ценности”.

За тези неща разказва потърпевшата майка и правозащитничка Ирина Бергсет пред водещата на сайта ruskline.ru, публикувано на български в сайта ANONYMOUS BULGARIA на 17.05.2013 г. За съжаление тази майка не е единствена.

„КРЕАТИВЕН СЕКС” ЗА ЕЛИТА

ВЪПРОС: Ирина, разкажете как попаднахте в Норвегия и какво впечатление ви направи тази страна?

ОТГОВОР:  През 2005 г. в Москва се омъжих за гражданин на Норвегия. Тогава синът ми от първия ми брак беше на 7 години. Решихме да отидем да живеем там.

Норвегия става независима през 1905 г. Може да се каже, че тази страна едва сега се формира, но всъщност става точно обратното - норвежкото общество морално деградира. Обаче тогава все още не знаех това. Бях чувала само, че стандартът на живот там е бил най-висок в света.

Предложиха ми да работя като учителка в селско училище от нов тип - по прогресивен датски образец, наречен „Ридерсанд”, т.е. „школа за рицари”. В сравнение с нормалната образователна система, норвежките училищни програми са като за умствено изостанали. Началното училище е от 1-ви до 7-ми клас. Задачата на държавната учебна програма за това време, до 13-годишна възраст, е децата да научат азбуката и да знаят да смятат, за да разбират ценоразписите в магазините. В клас не се чете на глас, защото това било „срамно”. Домашното за една седмица са 5 или 8 думи на английски, в зависимост от това, колко иска детето. Норвежкото училище е пример за пълна деградация на образованието.

Литература - няма.

История - няма.

Физика - няма.

Химия - няма.

Естествознание - няма.

Има природознание, наричат го „обзор”. Децата изучават околния свят само в общи черти. Знаят, че е имало Втора световна война. Всичко останало се смята за насилие над детето и неговата психика.

Най-богатата страна в света не храни децата в детските градини и в училищата. Дават им някакъв буламач, наречен „доматена супа”, от сухите в пакети, веднъж седмично. Не ме гледайте учудено, да, точно така: и в държавните, и в частните детски градини - храната е веднъж седмично.

Моят по-голям син в Русия учеше в обикновено училище. Затова в Норвегия го смятаха за вундеркинд. До 7 клас в норвежкото училище той не учеше нищо - просто нямаше нужда. Там, в училищата висят плакати: „Ако родителите ти те карат да си учиш уроците - позвъни ни! Ние ще ти помогнем да се освободиш от такива родители!”

Единственият начин да се тренира паметта на сина ми беше пианото. Предупреждавах го: „Само да не си гъкнал някъде, че майка ти е толкова взискателна…”

Нещастието ни връхлетя на 6-та година след моето пристигане в Норвегия. Тогава не знаех нищо за тяхната система „Барневарн”. Живеех си със собствените грижи: работата, домът, семейството… Слабо се интересувах от държавното устройство на страната, в която се бях преселила. Да, чувах, че някъде някому отнемат децата, но нали аз бях нормална майка?

Разведох се след 3 години семеен живот. Беше конфликт на култури. Вярно е, че всеки селски дом там има нормална тоалетна и баня - но норвежците по навик ходят да пикаят зад къщата…

Живях сама с децата 3 години. Взех банков кредит, купих жилище, устроих си нормален живот, никога не съм получавала социална помощ: работех, отделях достатъчно време на децата си. Понеже бившият ми съпруг, норвежецът, обиждаше сина ми от първия брак, поставих  условие да не се виждат. С малкия син обаче трябваше да се среща, такъв е законът. Стараех се детето да не нощува при баща си. Опасявах се да не го бие. Но от детската градина и общинските структури ме принуждаваха да давам детето. Отначало то оставаше при баща си по 2 часа в събота или неделя, но последния път прекара там почти седмица - имало температура, когато го отвел в 30-градусов студ при роднини в Тронхайм.

На 7 март 2011 г. отидох в полицията на селището Бьоркеланген, защото детето ми разказа, че лелички и чичковци, роднини на баща му, му правели болно в устата и дупето. Разказа ми неща, за които отначало не можех да повярвам.

Въпросът е, че в Норвегия има такава народна традиция: роднините на малки деца, момченца и момиченца, да правят секс с тях, а после да ги „пускат” на съседите. Отначало не можех да повярвам на тези умопобъркващи неща. Написах заявление в полицията. На 8 март ни повикаха в службата за защита на децата „Барневарн”. Разпитът продължи 6 часа. Бяхме само аз и двете ми деца.

Тяхната система за закрила на децата служи само да демонстрира, че уж се бори с тези педофилски кръвосмешения. Но после ми стана ясно, че задачата на центровете „Барневарн”, каквито има във всяко село, е само за да открият кое дете се оплаква, а после да го изолират от родителите му като по този начин го накажат.

От вестниците узнах случай, когато 8-годишно момиченце е било осъдено да плаща съдебните разходи и компенсация на изнасилвача си, задето бил задържан в ареста. Всъщност, в Норвегия на педофилията не се гледа като на престъпление.

На 8 март 2011 г. за пръв път отнеха от мен двете ми деца.

Отнемането става така: детето просто не се връща от детската градина или от училището. Тоест, практически го отвличат и то изчезва. А изчезва, защото го крият от вас на секретен адрес.

Тогава ми казаха: „Нали разбирате, вие се оплаквате от насилие над вашето дете. Затова трябва да ви прегледа лекар и да каже, че не сте психически болна”.

Разбира се, аз не отказах. Поликлиниката се намира на 10 минути път с кола. В нея ме настани сътрудничка на „Барневарн” като каза: „Ние ще ви помогнем, тук ще си поиграем с децата ви”. Децата останаха не къде да е - а в службата за закрила на детето. Сега разбирам, че не е трябвало да ги оставям. Когато вече бях в поликлиниката, по-големият, Саша, тогава беше на 13 години, позвъни и ми каза: „Мамо, нас ни карат в приемно семейство!”

Тогава се намирах на 10 километра от децата си, които „Барневарн” откарваше на секретен адрес. Според закона там децата се отнемат, без да се представят никакви документи. Единственото, което можех да направя, е да се овладея. В Норвегия не е прието да се плаче. Това се оценява като психично заболяване, и „Барневарн” може да изиска да бъдеш принудително вкаран в психиатрия.

Оказа се, че в Норвегия има държавен план, квота по отнемане на деца от родителите им. Органите по опеката даже се съревновават в неговото изпълнение. Всяко тримесечие те публикуват графики и диаграми в кой район колко деца са отнети. Наскоро ми попадна един документ - отчет на шведски специалисти. Доклад за случаите на отнети деца в Швеция и съседните й скандинавски страни: (http://www.familypolicy.ru/read/1403). Става дума за странно явление. В този доклад се казва, че в Швеция 300 000 деца са отнети от родителите им. Тоест: цяло едно поколение е откраднато от родните им майки и бащи. Учени, криминолози, юристи, адвокати - хора с традиционни ценности, които все още помнят, че някога в Швеция е съществувало семейство, недоумяват. Те казват, че се случва нещо, което не разбират. Извършва се държавен погром над семейството.

Специалистите уточняват, че приемното семейство получава дневно 10 000 крони (около 50 хиляди рубли или 1250 евро) за едно прието дете. Отделно агентът на „Барневарн” получава от държавния бюджет голяма награда за всяко отнето дете. Такава е практиката във всички скандинавски страни - лов на деца.

При това приемният родител може да си избира деца като на пазар. Например, ако ви хареса ето, онова русо и синеоко момиче, достатъчно е да звъннете в „Барневарн” и да кажете: „Аз имам една малка стая за приемно дете”. И после само споменавате името и адреса. Ще ви доставят детето. Тоест: отначало се намира „наемно семейство”, а вече после „поръчаното” дете се отнема от родните му родители.

Норвегия е на първо място по отнемане на деца от родителите, там това е държавна политика. Ето заглавие в норвежки вестник: „20% ОТ НОРВЕЖКИТЕ ДЕЦА ВЕЧЕ СА СПАСЕНИ ОТ РОДИТЕЛИТЕ ИМ”. Това са около 200 000 деца, които са „спасени” и вече живеят не у дома си с татко и мама, а в приюти.

Един норвежки приют получава около 300 000 евро годишно за всяко дете. Ако пък детето стане инвалид, парите се увеличават. Тоест: колкото повече травми и осакатявания, толкова повече пари получава приютът. Затова и служителите там, и приемните родители, имат изгода децата да стават инвалиди.

Според статистика, публикувана в норвежките вестници, от всеки 10 деца, родени в Норвегия, 8 са деца на имигранти, а само 2 - на коренни норвежци. Процентно най-много деца в „Барневарн”, отнети от имигранти, са на руснаци. Именно руски деца отнемат на първо място. Практически всички деца, родени от един или двама руски родители, се смятат за рискови и се водят на отчет в „Барневарн”.

ВЪПРОС: Ако отнемат детето, какво могат да направят родителите?

ОТГОВОР: Почти всеки месец в Норвегия се самоубива по една руска жена. Защото, когато при вас дойдат и ви отнемат децата, вие сте абсолютно безпомощни - сами срещу Системата. Казват: „Ти правиш омлет не по норвежка рецепта - значи си против интеграцията”. Или: „Ти принуждаваш детето да си мие ръцете - значи, упражняваш насилие върху него”. Или: „Ти куцаш - и не можеш да си играеш с детето в пясъка. Значи си лоша майка, затова отнемаме детето ти!”.

Системата за „закрила” на детето в Норвегия е построена на презумпция за вина на родителите. Родителите предварително са виновни, защото имат деца. Постоянно ви поставят в ситуация, когато трябва да се оправдавате. Но сами вие не можете да спрете норвежката държавна машина, изградена върху огромни хонорари за адвокати, служители от „Барневарн”, съдии, психолози, психиатри, приемни родители, „експерти” и всевъзможни още чиновници… Дават се премии за всяко отнето дете, което е русо и със сини очи. Нямате никакъв шанс да спасите сина или дъщерята си от норвежкия приют. Аз минах през всички инстанции на норвежките съдилища. Всичко е оплетено, навсякъде е корупция. Децата са стока, която не подлежи на връщане.

Всички материали в руските медии се превеждаха от адвокатите на „Барневарн” и служеха като обвинение в съда: „Тя е луда, как може да защитава детето си в медиите?!” На Запад свободата на словото по отношение на децата не действа. Няма как да призовеш обществото да ти помогне. Там действа т. нар. „Закон за конфиденциалността”.

ВЪПРОС: Вие твърдите, че действащата в Северна Европа система за унищожаване на семейството окуражава сексуалното насилие над децата. Как действа този механизъм?

ОТГОВОР: Сексуалните „малцинства” в Норвегия съвсем не са малцинства. Напротив, нормалните хора там са малцинство. Материалите на социолози, които може свободно да се прочетат, показват ясно: към 2050 г. 90% от населението на Норвегия ще е хомосексуално. Но на нас ни е трудно да си представим дори какво се разбира на Запад под термина „хомо”. Западняците твърдят, че нашата представа за „гейове” и „лесбийки” е вече твърде овехтяла. На Запад са легализирани около 30 видове „нетрадиционен брак”. Именно Норвегия е най-напреднала в това отношение. Там „мъж” и „жена” са отживели понятия.

Човек обикновено си мисли, че това не го засяга. Казва си: Да правят, каквото искат. Какво ме интересува мен, нали си имам моите деца?

Аз също разсъждавах така, защото въобще не знаех, че в цяла Европа са въведени секусални стандарти, които регламентират възпитанието на децата по определен начин: (http://yadi.sk/d/oa3PNRtG3MysZ). Този регламент е задължителен за всички страни-членки, които са подписали съответната конвенция. Там в пряк текст се казва, че родителите заедно с лекарите и детските учители, са длъжни да учат децата още от люлката на „различни видове любов”. Специален раздел на този общоевропейски сексуален стандарт обяснява защо родителите и възпитателките са длъжни да учат европейските деца да мастурбират не по-късно от 4-годишна възраст. Така например, на стр. 46 от въпросния документ се заявява, че новороденото бебе трябва да осъзнае своята „джендърна идентичност”: дали е гей, лесбийка, бисексуал, травестит или транссексуал. А понеже понятията „мъж” и „жена” са изключени от този списък - можете сами да си направите изводите! Ако пък вашето дете все пак не си избере „джендър” - тогава ще му помогнат всемогъщата норвежка „Барневарн”, финландската „Ластенсуелу”, немската „Югендамт” и т. н.

Норвегия е една от първите страни в света, която създаде Научно-изследователски институт към Университета в Осло, където се изучават самоубийствата на деца от 0 до 7-годишна възраст. От гледна точка на нормалния човек е много странно. Но според местната „Барневарн” е твърде естествено - щом децата наистина загиват след садистичните педофилски оргии, това официално може да бъде регистрирано като „самоубийство”.

ВЪПРОС: Да се върнем към вашата лична история…

ОТГОВОР: За втори път отнеха децата ми на 30 май 2011 г. На вратата позвъниха 2-ма полицаи и 2-ма сътрудници на „Барневарн”. Отворих вратата, но я оставих на верижка, а началникът на полицията в Бьоркланген, който лично бе дошъл, ми казва: „Идваме да вземем децата ви!”. Звъня на адвокатката, тя ми казва: „Да, по законите на Норвегия сте длъжна да ги дадете. Ако окажете съпротива, пак ще ги отнемат, но вече никога няма да ги видите. Длъжна сте да ги дадете, а пък служителите утре ще ви обяснят какъв е проблемът.”

Откараха децата веднага, дори не им позволиха да се преоблекат. Служителите дори не ми показаха никакъв документ, никакво постановление за отвеждането им…

В норвежките вестници имаше описан случай: едно момче, което отнели от майка му още като малко, било изнасилвано във всички приюти. Когато навършил 18 години той си купил пушка, върнал се „у дома” и разстрелял приемните си родители.

Отнели друго норвежко момченце, то плачело, искало „при мама”. Лекарите казали: „Това е параноя”. Натъпкали го с лекарства и го превърнали го в чучело. Чак, когато се намесили журналисти, го върнали обратно на майка му, но в инвалидна количка. Вече не можел да говори, отслабнал с 15 кг. Получил дистрофия, развили се необратими процеси.

След единствената среща с децата ми, която разрешиха, по-големият ми син каза, че е написал писмо до руското консулство: „Ще умра, но ще избягам от Норвегия. Няма да живея в концлагер!” И той успя сам да организира бягството си. В интернет се свързал с поляка Кшищоф Рутковски, който вече бе успял да спаси едно полско момиченце от норвежки приют.

Полякът ми позвъни в последния момент, когато всичко вече беше подготвено, и ми каза: „Ако изведа сина ви без вас - това ще е отвличане на чуждо дете. А ако е с вас - значи, просто помагам на едно семейство”. Трудно ми беше да се реша, но изборът беше страшен: или и тримата да загинем в Норвегия, или да спася поне по-големия ми син и себе си… Да не дава Бог никому да изпитва това, което изпитах аз!

ВЪПРОС: След завръщането ви в Русия при вас започна да се стича информация за подобни случаи. Разкажете за обществената си дейност.

ОТГОВОР: Ето такъв случай: Ирина С. 18 години живяла в Англия с приятеля си. Родила  дъщеря. Веднъж Ирина случайно узнала, че нейният „приятел” е член на садо-мазохистичен клуб. Това станало така: дъщеря й гледа телевизия.  Там показват местен състезател, а детето казва: „Мамо, мамо, виж! Този чичко си игра с мен на „доктор”. О, а пък тази леличка си игра с мен във ваната”… Представяте ли си детето ви да каже такова нещо?

Ирина отишла при английски детски психолог, а той й казал: „Скъпа, личи, че сте изостанала, живеете във вчерашния ден. Това въобще не са извращения, а креативен секс за елита”. Тя си замълчала и тихо, кротко започнала да подготвя бягството си за Русия. Ето, това е умна жена.

Отначало в Норвегия узакониха т. нар. „еднополови бракове”. После - осиновяването на деца от „еднополови родители”. А сега вече има такива смелчаци сред еднополовите, които настояват да имат право да се женят за приемните си деца. Ако ние, нормалните родители, продължим да седим като пънове и да чакаме неизвестно какво - ще загубим тази битка с еднополовите или всякакви там други „джендъри” за нашите и вашите родни деца. Днес зони на експеримента са Северна Европа, Германия, САЩ и бившите британски колонии: Канада, Австралия, Нова Зеландия.

Мисълта за открита съпротива ми позволи да не се пречупя и да не полудея там, в Норвегия. Всеки родители в Европа е длъжен да разбере: през последните 30 години структурите, които са заинтересовани от търговията с деца, преразпределят демографските маси и утвърдиха в общественото съзнание мисълта, че родители и деца не са едно семейство. Сега децата принадлежат на някакви абстрактни общности или на държавата. Не само това, но по Хагската конвенция за отвличането на деца, децата принадлежат на държавата, в която са се намирали през последните 3 месеца.

Философията, намеренията и проектите на тези чудовища отчасти се разкриват от висши служители в управляващата Работническа партия. Норвежкият министър по проблемите на децата - Лисбакен, заявява в свое интервю, без ни най-малко да се притеснява: „Аз съм хомосексуалист. Искам всички деца в Норвегия да станат като мен”. Именно той беше инициаторът на държавната програма по „новото възпитание” на децата: в детските градини бяха иззети всички книжки с приказки от типа на „Пепеляшка”, „Червената шапчица”, братя Грим… Вместо тях на децата беше предложена друга литература, полова, например: „Кралят и кралят” или „Децата-гейове”. В тях принцът се влюбва в друг принц или в краля, момичето-принцеса си мечтае да се ожени за кралицата. И възпитателките бяха задължени да четат тези книжки на децата и да им показват съответните картинки.

Друг случай. Руски туристи пристигнали в Нова Зеландия на екскурзия: баща, майка, дете. Родителите се скарали на детето и то плачело високо. Но от кафенето или хотела позвънили в службата за „закрила” на децата. Пристигнал екип „спасители”, които отнели детето от „родителите-садисти”. Руските дипломати се бориха повече от година, за да може детето да се среща с биологичните си родители.

Самата аз вече 2 години водя дела за правото да виждам по-малкия си син. Андерш Брейвик, който изби 77 души, има право всеки ден да телефонира на роднините си. Осъдените на смърт в цял свят имат право да пишат писма и да говорят по телефона, а майката на отвлеченото от норвежките служби дете, няма възможност да поговори с рожбата си!

Да допълня нещо за Брейвик: той „спасяваше” Норвегия именно от същата управляваща партия - „Арбайт парти”, а го обвиниха, че мразел мюсюлманите. Брейвик на 4-годишна възраст е отнет от биологичните му родители, настанен е в приют на „Барневарн” и после е „пуснат по етапен ред”.  Всяко ново приемно семейство го изнасилвало, каквато е традицията в Норвегия. После, като младеж, 9 години подготвял акцията си. Мисля, че сега са го изолирали и са му казали: „Ще имаш, каквото поискаш, но само мълчи по  тази тема!” Този аспект на неговата история се появява в медиите, шведски журналисти разровиха историята му, но късно.

В Норвегия родителите получават от държавата разрешение да виждат откраднатите си деца веднъж за 2 часа на всеки 6 месеца. Това е максимумът.

Не става дума просто за педофилия. Това е друг феномен. Само в малката по население Норвегия има 19 000 дружества за превръщане на децата от „вехти” (мъж, жена) в различни, нетрадиционни „джендъри”. Детето принудително бива насочвано към хомосексуална и друга нетрадиционна сексуална ориентация. Това е нещо като организиран „тренинг” именно с такава цел.

ВЪПРОС: Честно казано, трудно е да се повярва във всички тези ужаси…

ОТГОВОР: Докато вие се чудите дали да повярвате или не, вече се появи цяло поколение родители, които живеят именно с този ужас. Всичко това в съвременна Европа се сервира като „толерантност”. Сиреч, децата още от люлката имали право на сексуални предпочитания и сексуално разнообразие. Срещу мен и вас, срещу родителите и децата, действа активно много добре организирана световна престъпна мрежа. Този чудовищен експеримент вече 30 години се вихри в Европа. В Норвегия, до този момент, са иззети над 200 хиляди деца, в Швеция - над 300 хиляди, във Финландия -  над 250 000. Ами в Германия и цяла Западна Европа, колко ли са? Не е ли това едно цяло откраднато поколение.

ВЪПРОС: На този фон нашата Русия изглежда като остров на християнските ценности…

ОТГОВОР: Често ми казват: „Ето, ти отначало избяга на Запад, а сега стана яростна патриотка!” Да, вярно е: аз съм патриот по неволя. За да оцени човек нашата Русия, може би трябва отначало да загуби всичко. Аз платих прекалено висока цена за грешката си: със страшен опит и със собственото си дете.

Източник Международно движение

„Русские матери” - ruskline.ru

Превод: Л. Чолаков

Факт е, че Норвегия, с нейния  финансов механизъм, подпомага не само България, но и други държави в цяла Европа. Няма как след като приемат щедрото финансиране, то да не повлияе на политиката на държавните им органи, в които по закон би трябвало да служат преди всичко на своите граждани. Норвегия, по отношение на отнемане на деца от смесени бракове, се е превърнала в голям проблем за много държави в Европейския съюз. В Полша например има над сто случая, подобни на горния. В Чехия също се борят срещу връщането на деца. В Естония, също. Има и потърпевши родители българи, които водят безкрайни дела, повечето от които неуспешни, за да си върнат децата в България.

Понеже българската държава, в лицето на Томислав Дончев, е подписала Норвежкия финансов механизъм и е взела стотици милиони евро от сделката, тя по обясними причини, е станала колеблив защитник на правата на българските родители със смесен брак, които се опитват да върнат децата си в България, за да ги изтръгнат от хищните лапи на норвежкото законодателство.

През 2017 г. нашумя случая с борбата на Чавдар Георгиев, който по това време живее на семейни начала в Норвегия с майката на двете му деца - Моника Хегтхолмен. Поради различни причини, след 12-годишно съвместно съжителство, през 2017 г. те заживяват разделено. На 22 декември същата година Моника е арестувана и срещу нея е повдигнато обвинение за данъчни престъпления и участие като лидер на организирана престъпна група. През януари 2018 г. Чавдар  Георгиев решава да се върне в България заедно с децата си Петър и Георгина, които освен поданици на Кралство Норвегия са и български граждани. Но понеже в Норвегия родителите и Държавната служба за закрила на детето са равнопоставени, дори нещо повече - докато навършат 18-годишна възраст, държавата на практика притежава децата, съвсем официално и законно службите се готвят да му ги отнеме и да ги дадат за осиновяване в приемни семейства. След ареста на майката, българинът е подложен от тях на бдителен, едва ли не гестаповски  контрол, като родител. Макар че Георгиев покрива техните критерии по отношение грижата за децата, след извършени няколко проверки представителите на държавната служба решават, че той не осигурява домашна „норвежка атмосфера” на децата си Петър и Георгина. У дома им говорел на български език. Георгиев разбира, че вече е попаднал в черния списък на властите, и че ако останат в Норвегия бъдещето на децата му ще е много болезнено и мрачно, както и неговото. Разбира че в най-скоро време властите ще му ги отнемат. Знае и че ще бъдат прекъснати контактите му с тях до навършването им на 18 години, т.е. докато станат пълноправни норвежци. Затова решава да се върне с тях в България. Завежда дело в Софийски градски съд, който трябва да определи къде да живеят Петър и Георгина - в България или в Норвегия. Обаче се сблъсква с политиката на българското правителство, което се оказва ненадежден защитник на родителските му права. Натискът от страна на Норвегия срещу него е започнал с издаването на Европейска заповед за издирване и арест в шенгенската информационна система. „Обвинението бе, че съм отвлякъл децата. В собствената си държава получих Европейска заповед за арест. Стана ми ясно, че прокурорът по делото е заел изцяло страната на майката.”, коментира в интервю Чавдар Георгиев. В отчаянието си той се обръща и към българските депутати в лицето на председателя на българския парламент Цецка Цачева, към министъра на външните работи Екатерина Захариева, към българските евродепутати в Европейския парламент, но на практика всички те не правят нищо. Най-безотговорно му обръщат гръб. След многобройни опити да ги убеди в правотата си, те остават глухи, неми и слепи, и го обричат сам да се справя със съдбоносния си проблем. „Ясно е, че не може да има политическо решение. Всички държавни органи в Българя се държат настрана от моя случай”, изплаква пред журналисти той, шокиран от бавния им и мълчалив отказ.

И се питам, кой ако не българската държава може да помогне на този хванат в смъртоносния норвежкия капан, изтерзан от мъка баща, и да защити децата му? Кой? Помагат роднините му, близките му приятели, съгражданите му от Шумен, които организират митинг в негова защита. Съпричастни към съдбата на децата му са дори и членове от Общинския съвет в Шумен. Подкрепят го неправителствени организации, които се борят срещу джендър-идеологията у нас, журналисти… Но това не е достатъчно. За съжаление тези, които имат властта да му помогнат, мълчат и не правят нищо. С подписване на Меморандума за Норвежкия финансов механизъм от Томислав Дончев, представител на управляващата партия ГЕРБ, парите са запушили устата им и са блокирали действията им.

Въпреки всичко Георгиев не се отказва. Неравната  битката за децата му, продължава.

Такова е лицето на съвременната джендърска чума, която броди из света и най-вече из Европейския съюз, и сее духовна поквара, морално падение, разруха и смърт. Включително и в България. Макар че повечето българи не осъзнават а и не искат да мислят за това. Докато не пострадат.

Тези сатанински програми на Норвегия, както и други подобни на тях, безсъвестно са подкрепени и от нашите алчни политици и недосегаеми евродепутати, продали децата на България срещу стотици милиони евро на тъмните сили.

2018 г.