Из подготвената за печат публицистична книга „В центрофугата на битието”

Виолета Станиславова

Който съблазни едно от тия, малките, които вярват в Мене, за него ще е по-добре да му надянат воденичен камък на шията и да го хвърлят в морската дълбочина.

Иисус Христос

Наскоро ми попадна съобщение, че в Пазарджик, в Комплекса за социални услуги за деца и семейства (КСУДС), е проведена ПОРЕДНАТА лекция с ДЕСЕТОКЛАСНИЦИ от профилираната гимназия „Иван Сергеевич Аксаков” -  партньор на Административен съд-Пазарджик и Комплекса за социални услуги за деца и семейства. Програмата включва: „Съдебна власт - информиран избор и гражданско доверие. Отворени съдилища и прокуратури”.

На вниманието на децата организаторите са представили теми, които по-скоро подхождат на възрастни, отколкото на подрастващи:

- Правата ни като граждани на Европейския съюз;

- Как може да защитим правата си чрез съдебните институции?

- Видове съдебни услуги;

- Достъп до правосъдие;

- Как да се предпазим да не станем жертва на престъпление;

- Детско правосъдие;

- Непълнолетните деца и  правосъдието - жертва и извършители на престъпление.

Няма защо да се учудваме. В новия Закон за предучилищно и училищно образование, в сила от 01.01.2019 г., в Раздел III - Цели на предучилищното и училищното образование, т.11, ясно е казано:„придобиване на компетентности за разбиране на глобални процеси, тенденции и техните взаимовръзки”; в т. 12 - „придобиване на компетентности за разбиране и прилагане на принципите, правилата, отговорностите и правата, които произтичат от членството в Европейския съюз.” Така подрастващите българчета вече се обучават в правилна, според закона, посока.

Лекторите са Георги Видев - съдия в Административен съд в Пазарджик и Гергана Спасова - директор на КСУДС, Пазарджик, която е разказала на учениците историята за създаване на първата в България специализирана стая за изслушване на непълнолетни, известна като „Синя стая”. Говорила им е за видовете „услуги”, които се предоставят в Центъра за обществена подкрепа, звено „Спешен прием” и звено „Майка и бебе”. Съдия Видев запознал учениците какви са основните им права като граждани на Европейския съюз, както и с Хартата на основните права в ЕС. След това е имало дискусия и се оказало, че присъстващите  тийнейджъри са компетентни по разискваните въпроси и не случайно са избрани за младши посланици за Европейския парламент. Интересно е, че в края на лекцията са разиграли малки театрални сценки като са пресъздали условията в „Синята стая” и учениците последователно са се превъплъщавали в ролите на психолог, дете - жертва на престъпление, съдия, прокурор и адвокат. Съобщението е качено от ТЕЛЕМЕДИЯ.

Тази среща е още едно доказателство до каква степен надълбоко е проникнало в образователната система джендър обучението при положение, че политиците декларираха официално, че Стратегията за детето  е спряна. С изненада разбрах, че в България имало и щастливи хора. Изявлението е на щастливците от младежката организация на ЛГБТ „Действие” - лесбийки и трансджендр  лица, които се хвалят със своите последни постижения. Моля да бъда извинена за дългия цитат, но ще го приведа в цялата му пълнота:

„Щастливи сме да споделим с вас, че тъкмо се завърнахме от едно историческо за общността ни събитие. Младежка ЛГБТ организация „Действие” осъществи първото по рода си обучение на служители на МВР за реагиране при престъпления от омраза по хомофобски и трансфобски подбуди. Участие взеха 56 полицейски служители и имаше представители от всички 28 ОД на МВР в страната. Наши лектори бяха от Комисия за защита от дискриминация, Академия на МВР, Красимир Кънев от БХК, Marja Lust и Yanitsa Bakalova от Roze in Blauw от Холандия, Goran Staton от Hate Crime Unit Forces на Полицията в Швеция, Borislav Dimitrov - правозащитник. Фасилитатор(човек, който улеснява работата на групата, организира я, ръководи я, с цел - по-голяма ефективност на събитието - бел. авт.) беше Мария Алкалай. Тридневният семинар, който се проведе в Хотел „Акватоник” във Велинград, се осъществи с финансовата помощ на Justice Works program of the American Bar Association. Искаме да благодарим още на Американско посолство и Министерство на вътрешните работи.”

Излиза, че е голямо щастие публично да унижиш полицията на България! Някой може да попита защо се допуска това? Защо не само се допуска, но е залегнало и в Стратегията за детето? В раздел „Стратегическите цели насочени към повишаване на ефективността и ефикасността на секторните политики, програми и съвместни действия”, в последната подточка е записано: „Развитие и устойчиво подобряване на капацитета на професионалистите, работещи с деца, на база на установени стандарти за тяхната компетентност. Това включва разработване и приемане на държавни професионални стандарти за подбор, поддържане и квалификацията,конкурентно кариерно развитие и атестация за всички групи държавни служители и професионалисти, работещи с деца -социални работници, учители, лекари и здравни работници, психолози и други специалисти, както и полицаи и служители на МВР, магистрати, следователи, адвокати…” Като добавим, че и в Закона за Министерство на вътрешните работи, раздел V. Професионална подготовка, в чл. 170. (1) е записано „Професионалната подготовка на служителите в МВР се провежда под формата на професионално образование и професионално обучение”, става ясно, че всичко това не е нечия приумица. И нищо не е случайно.

Провеждат се обучения и по други линии. Повечето от нас знаят за Варненския университет „Черноризец Храбър”, където вече има специалности за джендър образование. Разкрити са две (за сега):

- „Джендър политики в педагогическите дейности”; и

- „Джендър политики и правна сигурност”.

С тях се готвят педагогически кадри и джендър-контрольори. На бъдещите студенти се осигурява практика и стаж в областта на равенството между половете по проекта на МОН „Студентски практики” в детски градини и училища, както и в държавната и общинската администрация. Обучението във Варненския университет „Черноризец Храбър” се осъществява съвместно с Института за държавата и правото при БАН.

Миналата година бе обявено, че и в Софийският университет „Климент Охридски” ще подготвят студенти по джендър-образование под ръководството на проф. Миглена Николчина. Програмата включва:

1. Кризата на универсализма и просвещенските ценности;

2. Половата идентичност и дебатите около термина джендър;

3. Универсален субект и мъжко господство;

4. Мъжественост - женственост: от философските до всекидневните представи;

5. Психоанализата и културата на 20 век. Теории за мъжката и женската сексуалност;

6. Любовта - европейският феномен. Идентичност и различие през призмата на любовната двойка;

7. Теории и репрезентации на хомосексуалността;

8. Отвъд половото различие: андрогинът и машината. Половото различие и новите технологии;

9. Съвременни дилеми на равенството;

10. Расизъм и етноцентризъм;

11. Мултикултурализъм и либерална демокрация;

12. Глобализация и антиглобализъм;

13. Биополитика и гол живот;

14.  Феминизъм и универсализъм;

15. Човекът - един (не)завършен проект?

Благодарение на тези и кой знае още на какви подготовки, вече са обучени десетки, а може би стотици български джендър-работници и преподаватели, плъзнали из държавната структура, висши учебни заведения, фирми, фондации, издателства, училища и детски градини… Добавяме и преквалификационните курсове за учители, през които МОН ги задължава да преминат, ако искат да имат работа. Вижда се, че джендър-пропагандата и извратеното обучение, е обхванало не само всички етапи на развитието на децата от 3-18 г. Казвам от 3-годишна възраст, защото нямам представа как може едно бебе-сукалче от 0-3 години да се обучава. В какво? И защо? Има дечица, които до тригодишна възраст все още ходят с памперси, не могат да говорят и дори заспиват с биберон. Но според Стратегията, децата на възраст между 0-3 години трябва да бъдат „обхванати от услуги за ранно детско образование и грижа” от доставчиците на „социални услуги”. Сякаш децата са стока. В Закона за социалните услуги са отбелязани кои имат право да са доставчици.

Освен общините, особено интересни са т.нар. частни доставчици на социални услуги, които трябва да бъдат лицензирани с подписа на  изпълнителния директор на Агенцията за качеството на социалните услуги. Интересното в случая е, че частните доставчици на социални услуги, ако имат издаден лиценз, съгласно законодателството на друга държава - членка на Европейския съюз, или на друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, имат право да предоставят социални услуги и „не подлежат на лицензиране”, когато извършват тези услуги еднократно или временно без установяване на територията на Република България. (Това, предполагам, е направено за улеснение на осиновяване българчета от чужденци).

Вече са издадени лицензии на над 36 агенции за международно осиновяване. Част от тях са с офиси в София, които ще извеждат деца в Австрия, Германия, Канада, Италия, САЩ; във Варна - в САЩ, село Арбанаси - в Италия и в Ботевград. Регистърът на акредитираните досега организации за посредничество при международно осиновяване може да се види на сайта на Министерство на правосъдието и във фейсбук - в сайта „Въпрос на гледна точка”, споделен е и от потребителите.

Най-фрапиращи в списъка са лицензираните доставчици, които ще изнасят деца в най-много държави - 18. Това са: Сдружение „Национална асоциация „Семейство”  (FAMILY NATIONAL ASSOCIATION) - в Австралия, Австрия, Белгия, Германия, Гърция, Дания, Ирландия, Исландия, Италия, Канада, Кипър, Малта, Нова Зенландия, Великобритания, Португалия, САЩ, Финландия, Швеция; и Сдружение „Веста”  (NGO „VESTA”) - в САЩ, Нова Зенландия, Испания, Италия, Швеция, Кипър, Гърция, Канада, Австрия, Германия, Франция, Великобритания, Нидерландия, Ирландия, Люксеmбург, Белгия, Швейцария, Малта. Абсурд е пострадали родители да си върнат децата. Едва ли някога ще разберат в коя посока на света са отведени и каква е съдбата им.

Ами ако родителите не желаят да подложат бебетата си на държавно или частно „обслужване”? Значи ли, че това ще се извърши чрез насилие над тях? Щом е услуга - макар и социална - не означава ли, че всеки има право да я приеме или да я откаже? Не! Не означава! Стратегията не дава право на избор! Тя се налага като „задължителна услуга” (т.е. насила), макар да противоречи на Конституцията, където е разписано, че не държавата, а родителите носят отговорност за грижата и възпитанието на децата си. Но, има време, ще променят и нея.

В Закона за социалните услуги също се споменава, че е задължително. В раздел 2 - „Социални услуги като мерки за закрила на детето” чл. 88, ясно и точно е казано:

(1) Всички социални услуги в изпълнение на мерки за закрила на детето се предоставят по реда на Закона за закрила на детето.

(2) Родителите и лицата, които полагат грижа за деца, са длъжни да ползват определените от съда и дирекция „Социално подпомагане” социални услуги в изпълнение на мерки за закрила на детето.

По пътя на тази логика след време може да бъдат узаконени и да се наложат като задължителни и „сексуалните услуги”. Да се внуши на дете, че да  продаде тялото си е достойна за уважение, приятна и безобидна работа, от която ще спечели пари, е много лесно. И защо не? Сега извратеното - става нормално, а нормалното - извратено.  Постепенно моралът губи своя смисъл. Както традициите и идентичността ни. Както бавно, но сигурно, потъват в небитието подвизите и саможертвите на нашите герои, на литературните ни класици, изхвърлени от учебниците на децата най-безцеремонно, едва ли не като срамни и вредни, и заменени с нови „европейски ценности”.

Да не забравяме привилегированите и продажни издателства, които нагло, с цел тлъсти облаги, подлизурстват за финансиране от държавата на техни проекти като издават детски книжки, изпълнени с гнусни за гледане картинки и текстове и по този начин се включват в обучението на  малките деца в секс перверзии и психическо объркване. Има много примери закнижки, които покваряват невинната детска психика и възмущават родителите. Няма да преразказваме тяхното съдържание, но не можем да не посочим, че в тях се говори за насилие, изтезания, убийства, смърт и пр. На това ги учат и детските видеоигри, интернет, телевизионните детски филми… И не само детските.  Ако някое дете реши да подражава и да убива като любимия си герой, то най-добри уроци за това как да го направи, е да гледа убийствата и ужасите във филмите, разпространявани с многократни повторения от почти всички телевизионни канали.

Все повече нараства броят на издателства, които тихомълком бълват огромни тиражи от развратните си илюстровани книжки. Разбира се с подкрепата на българското законодателство. Иначе нямаше да смеят да го направят - щеше да е незаконно. Водещи в това отношение са „DejaBook”, „ПАН”, но можем да добавим и „галените” от МОН издателства „Просвета” и „Анубис”, (с техните антибългарски учебници), които всяка година са на първо място в спечелените проекти за финансиране. Особено „Анубис”, което издава главно учебници по български език, литература, христоматия, история и цивилизации, както и  по други предмети.

Няма да споменавам конкретно гей клубове, безбройните сайтове и програми на наши и чужди НПО-та, фондации, сдружения, агенции, неизброимите семинари, конкурси, проекти и пр., които заливат не само интернет пространството с пропаганда, но и организират фестивали, спортни и театрални прояви, гей изложби, джендър обществени събития. Върхът тази година бе София Прайд, ощетил българския данъкоплатец с близо 100 000 лева и реализиран за дванадесети път с любезното съдействие на общинарите, начело с кметицата Фандъкова и други държавни и международни институции. Към участниците бе отправено специално изявление за подкрепа и окуражаване от официални представители на повече от 36 държави и междуправителствени организации по света, което доказва колко всеобхватно е проникнала заразата в демонизирания свят, в който живеем. Ето част от текста и подписите.

„С подписването на настоящото изявление, ние окуражаваме всеки да се възползва от тази възможност да подкрепи и защити ценностите на толерантността и правата на човека и да се присъедини към София Прайд шествието, за да посрещнем ЛГБТИ хората без предразсъдъци и дискриминация като равни граждани и да насърчим ЛГБТИ равенството. Очакваме прайда и пожелаваме на всички да празнуват мирно и изпълнени с гордост!”

Подписали са го посланиците на: Австрия, Белгия, Бразилия,  Канада, Република Хърватия, Германия, Кралство Дания, Република Финландия, Френската република, Исландия, Ирландия, Държавата Израел, Кралство Нидерландия, Кралство Норвегия, Великото Херцогство  Люксембург, Нова Зеландия, Република Словения, Южна Африка, Кралство Испания, Кралство Швеция, Обединеното кралство, Съединените американски щати, Представителството на Детския фонд на ООН (УНИЦЕФ), на Върховния комисариат на ООН за бежанците (ВКБООН), Фондация за свободата „Фридрих Науман”.

Толерантността, хомосексуалността и защита на сексуалната ориентация шестват в пресата и телевизиите чрез техните предавания, специални коментатори и филми с хомосексуална насоченост. Преди няколко вечери, гледайки филм по бТВ „Синема”, в рекламния им блок показаха, за съвсем кратко време, реклама с надпис: „Търсим приемни семейства”. Реклама „Търсим приемни семейства” е пусната и по бТВ „Комеди”. Разпространяват се и рекламни листовки, появиха се и на билбордове и пр. Така е, защото по европрограма за обучение на приемни семейства са отпуснати 134 000 000 евро, които трябва да се усвоят от АСП до 2020 г. Със сигурност ще ги усвоят. В Пловдив вече стартира кампания за набиране на добре платени професионални приемни семейства, като подкрепа на проекта „Приеми ме 2015″.

Целта е насърчаването им да поемат временно грижата за деца  от 0-3-годишна възраст, като ги подготвят за осиновяване или връщане при биологичните им родители, ако ги приемат. Също и за осиновяване от чужденци и извеждане извън България. Дадена е зелена светлина. Другите общини ще ги последват.

Какво пагубно, тотално промиване на мозъци! Каква чудовищна манипулация насилствено и законно се извършва над целия народ! Пусната е в ход чудовищна машина за унищожаване на традиционните български ценности, на семействата като основна обществена единица, на децата - бъдещето на народа ни, на българската държавност.

Не е ли късно да се борим против Стратегията за детето след като тя вече е факт и действа? Въпреки лъжливите изказвания на политиците, че не е приета. А заигравката с нея и с Истанбулската конвенция, е хвърляне прах в очите, защото бавно и полека са променени и обнародвани в Държавен вестник Закон за закрила на детето, Закон за социално подпомагане, Закон за социалните услуги, Семейния кодекс. Промени има и в правосъдната система. Допълнения, изменения, поправки и нови алинеи има и в други закони, с цел да се улесни работата на държавните институции. Повечето от направените промени са по норвежкия модел и социалната политика, благодарение на подписания Меморандум за разбирателство относно изпълнението на Норвежкия финансов механизъм 2014-2021 между Кралство Норвения и Република България, както и средства предоставени по Финансов механизъм на Европейското икономическо пространство 2014-2021. Но финансирането не е само от тях…

Вече трябва да се борим не срещу стратегии, а срещу закони. Хората започнаха да осъзнават какво се случва, затова се появиха масовите протести в цялата страна. Но почвата е обработена и засята отдавна със смъртоносни семена. Капанът щракна. Казват че Законът за детето ще влезе в сила от 01.01.2020 г. Какво ли ще се случи тогава, след като и сега в България  се отнемат деца от родителите им, въпреки че Министерството на труда и социалната политика излезе с официално изявление, че това не било вярно, и че твърденията са интерпретации в социалните мрежи.

Но какво да кажат жертвите?

Много добре знаем, че ръководителите на държавата не се впечатляват от това какво мисли народът и не се съобразяват с него. Имам предвид протестите на родители; на граждани с будно самосъзнание; на походите на семействата в цялата страна, които не са съгласни със сексуалното обучението на децата им в детските градини и училищата; на църквата; на адвокатите; в интернет сайтовете; в групите против джендър идеологията; хилядите събрани подписи; стотиците декларации, становища, отворени писма до политици, възмущения, предложения, петиции, позиции, покани за разговори, срещи, призиви за оставки, заради текстове вложени в Национална стратегия за детето 2019-2030 г.

Техният глас, за съжаление, остава глас в пустиня. Управляващите са безчувствени, глухи, слепи и неми за народните тъги и неволи. За тях е важно бизнесът да върви и парите да текат. Дори  стоката да е деца. Готови са да продадат, разрушат и почернят стотици хиляди здрави и традиционни български семейства, които обичат и се грижат за децата си. Да разкъсат завинаги най-свещената, божествена връзка на живота - любовта между майка и дете.

Въпреки това, ние, все повече намаляващите нормално мислещи хора с будно самосъзнание, с Божията помощ, ще отстояваме до последно истината и правото ни на живот! Поне с тези, които са се събудили от дълбокия сън, които не се страхуват и, на които не им е безразлично какво се случва в Родината. В която и държава да избягаме, навсякъде ще бъдем чужди, нежелани, нисша категория (дори и образованите) и никога няма да намерим покой. България е нашият дом. Нашето убежище. Нашето място е тук. Сега тя има нужда от нас и трябва да я защитим, за да не изгубим в мрака съзнанието си за това кои сме, от къде идваме и накъде отиваме.

2018 г.