ДУМИ ЗА СПАС АНТОНОВ
На 4 май 2009 г. в София си отиде писателят Спас Антонов… С този текст си спомняме за него.
ЗА РОДОЛЮБИВИЯ И ВЕРЕН ПРИЯТЕЛ НА ВСИЧКИ ПОЕТИ В БЪЛГАРИЯ - СПАС АНТОНОВ (25.05.1925 г. - 4.05.2009)
Един достоен българин, посветил живота си, за да прослави другите
Спас Антонов беше много скромен, добронамерен и чист човек. Идваше в редакцията често, защото му събирах вестници, книги, списания за неговите изрезки. Един ден ми донесе огромен бял лист хартия, може би някой му го беше дал в печатница или пък той е намерил откъде да си купи.
Беше с размери над метър. Когато го разгърна с гордост ми заяви, че схемите, които виждам, са неговото родословно дърво - седем поколения назад. Много се учудих и дълго се взирах в красивите надписи под всяко правоъгълниче и чертичка. Имаше много елегантен и четлив почерк, калиграфски.
После ми разказа, че на съселяните си в неговото бедно, родно село Делян, Софийско, е направил подобно изследване и установил, че почти всички в него са роднини. Обеща да направи и на мен.
Попита ме откъде съм. Казах - от София. „А баща ти? Майка ти?” Казах, че майка ми е от село Радуй, намира се по жп линията Перник-Волуяк. Селото на писателя Добри Жотев. Майка и той са първи братовчеди и къщите им са съседни.
Спас много се зарадва. Село Делян се намира на около 6-7 километра от Радуй. Въодушеви се и ми разказа за младежките си приключения с Добри Жотев и че веднъж от Радуй, където му гостувал, двамата, през баирите, отишли в Делян пеша.
Спас имаше много неща да казва и затова бе много сладкодумен. Бяхме се сприятелили, тъй като бе открил, че някъде, далеч във времето, през няколко поколения, сме били по майчина линия, някакви братовчеди. Т.е. - макар и далечни, но роднини.
Бях спечелила доверието му, затова ми предложи да бъда художествен редактор и да направя предпечатната подготовка на „Картотека на съвременната българска поезия”. Съгласих се и започнахме.
Работихме около месец и повече вкъщи, на домашния ми компютър. Беше много прецизен и до последния момент преди предаването на книгата в печатницата, издирваше и добавяше данни в списъците на поетите в каталога. Дразнеше го и най-малката печатна грешка. Беше голям естет и перфекционист.
Понеже нямаше пари за издаването на книгата, бе решил да събира по 10 лева от всеки участник. Бе си въобразил, че ще успее. За целта бе купил тетрадка, в която записваше имената на тези, които му даваха по 10 лв.
Накрая се разочарова и разбра, че няма да може да ги събере по този начин, затова взе отнякъде 2000 лева заем и я издаде.
Един ден дойде в редакцията. Даде ми 4 екземпляра от каталога, с молба да ги раздам само на хора, които аз преценя. Бях му приготвила в една торбичка събрани списания и вестници, но за първи път не ги взе.
Беше много напрегнат и натъжен. Разказа ми как някакви цигани в Люлин, ги нападнали и ограбили с жена му, точно в деня, когато си били взели мизерните пенсии.
Каза ми още, че влиза в болница за операция и че е сигурен, че няма да излезе от там жив. Дошъл е да се сбогуваме. Стана ми много мъчно за този добър и чистосърдечен писател.
Такъв възвишен дух, а живееше в мизерия и недоимък. Харчеше пенсията си, за да купува вестници и списания и да изрязва публикации на поети, за картонените си кутии, в които ги съхраняваше и за други свързани с поддържането на картотеката му, непрестанни разходи.
Прегърнахме се и се разплакахме. Дълго стояхме така в коридора пред стаята на редакцията. После си казахме сбогом. След няколко дни разбрах, че е умрял на операционната маса, точно както сам бе предрекъл смъртта си.
По инициатива на жителите на село Делян и след решение на община Божурище на родния му дом е поставена паметна плоча, а родната му улица е преименувана на “Писател Спас Антонов”.
