Литературен свят

Змей Горянин

Змей Горянин, псевдоним на Светлозар Акендиев Димитров, български писател, публицист, фейлетонист, преводач, е роден на 11. 01.1905 година в гр. Русе в чиновническо семейство. Завършва гимназия в родния си град (1924). До 1930 г. е чиновник в Общинското земеделско стопанство и в печатница „Учител” в Русе, съредактор на в. „Русенски новини”. През 1927 г. се жени за Соня Георгиева Балканска-Димитрова, с която живеят заедно 28 години. От 1930 г. живее в София. Работи като счетоводител в Дирекцията на Храноизнос, стигайки до поста „началник отделение”, по-късно в Дирекцията по печата при Министерството на външните работи. Първите му литературни опити датират от 1923 г., когато печата ученическите си стихотворения в сп. „Светли зари”, „Ученическа мисъл”, „Изгрев”. Сътрудничи със стихове, хумор и сатира, критични бележки на списанията „Българска мисъл”, „Хиперион”, на вестниците „Литературен глас”, „Светлоструй”, „Щурец”, на седмичните литературни страници на ежедневниците „Зора”, „Време”, „Пладне”, „Земеделско знаме” и др. Заедно с Елин Пелин списват и редактират списание „Българска марка”. Превежда от руски и френски език. Първите си исторически разкази печата през 1929 г. в пловдивското юношеско сп. „Детски живот”. Книгите си от библиотека „Робство и освобождение” по-късно събира в сборника „Непобедимите” (1935). Участва с отделни исторически разкази в библиотека „Герои” под редакцията на Лъчезар Станчев. Издава книжки от библиотека за деца и юноши „Златен клас”, „Отбрани приказки”, „Джудже”, „Завети”, „Родно гнездо”, „Златна библиотека”, „Древна България”, „Чудните книжки”. Съчинения: „Аз и другият” (1928), „Защитата на Шипка. Боят при Стара Загора” (1935), „Любен Каравелов. Христо Ботев” (1936), „Непобедимите” (1935), „Освобождението на България (1935), „Първа искра. Отец Паисий” (1935), „Хайдути. Кн. І.” (1935), „Хайдут Велко (без година на издаване), „Княз Иван Кулин” (повест, 1936), „Последният ден” (разкази, 1936), „Бачо Киро: Книга 1 - 2. (роман, 1937), “Светлини и сенки” (първа част от трилогията „Дунавът тече”, 1938-1940), „Лудориите на котарака Панчо” (1938), „Ний умряхме - да живей народа” (повест, 1938), „Георги Войтех” (1939), „Мач в гората. Весел разказ за деца и юноши, 1939), „Последният цар” (1939), „Ру. Разказ за най-древните люде” (1939), „Седефена броеница” (1939), „Силата на робите” (втора част от трилогията „Дунавът тече”, 1939), „Чудната нощ. Историческа картина в 4 картини” (1939), „Утолена жажда” (трета част от трилогията „Дунавът тече”, 1940), „Балканският цар. Из живота на легендарния Хаджи Димитър” (1941), „В освободена Добруджа. Пътни бележки” (1941), „Духът на българина (І издание - 1941, ІІ издание - 1944), „Кирчо, Мирчо и Тирчо” (приказка, 1941), „На гости у дявола” (1941), „Овчарчето бунтовник” (1941), „Приказка за родната къща” (1941), „Безстрашният конник” (1942), „Звезда керванджийка” (1942), „Марко кралски кон и коня Шарколия” (1942), „Новогодишен подарък” (1942), „Подир стоманените птици” (1942), „Безстрашният войвода” (1943), „Бог забавя, ала не забравя” (приказка, 1943), „Борци за родината” (1943), „Веселият Врабчо” (приказка, 1943), „Дървеното конче” (1943), „Златната паричка” (1943), „Малката героиня” (1943), „Милостивото момче” (1943), „Немирните боички” (1943), „Поп Харитон” (1943), „Черноглед, царски зет” (1943), “Спасителната искра” (1943), „Блудният син” (1947), „Божията правда” (1947), „Васил Левски” (без година на издаване, вероятно 1947), „Родината под робство” (без година на издаване, вероятно 1947). Псевдоними: Змей Горянин, Камен Къщов, Стоимен Найденов, Селестен, Станимир Станев, Аждер, Акиндин, Димитър Соколов, Марин Василев, Захария Лютаков, Дикий, Барин, Змея Пепелянка, НЕ Крилов, Ваклин Ралев, Сипей, Богдан Стоев, DIC. През 1938 г. постъпва в службата „Контрол по печата”. През 1941 г. е мобилизиран като войник - посещава Македония, Тракия и Островите. Оставя пътепис от това пътуване - „От Цариброд до Неготин”. През 1941 г. създава и малкия цикъл от стихове „Войнишки песни и балади”, непечатан приживе. След уволнението си през 1942 г. става секретар на Дирекцията на националната пропаганда. През с. г. напуска службата и се отдава на литературна работа. Отново е мобилизиран, разболява се от малария и се лекува дълго. За дейността му като цензор, след 9.09.1944 г. Народният съд го осъжда през април 1945 г. на една година затвор. Помилван е през декември 1945 г. и освободен. Книгите му „В освободена Добруджа”, „Духът на българина”, „Подир стоманените птици”, „Борци за родината”, „Безстрашния конник”, „Спасителната искра” са включени в „Списъка на фашистката литература” и са иззети от библиотеките. Когато излиза от затвора, Георги Караславов, Христо Радевски, Младен Исаев няколко пъти му предлагат публично да признае грешката си, за да бъде реабилитиран, но той отказва. Въпреки това продължава да издава книги до 1947 г. В периода 1945-1958 г. пише епиграми. Оставя неиздадената си книга „Спомен за моя приятел Елин Пелин”. Дистанциран от обществения живот до смъртта си. По това време публикува десетки стихотворения и някои разкази във в. „Църковен вестник” и „Духовна култура” под собственото си име Светлозар Димитров и под псевдоними - Станимир Сталев, Захария Лютаков, Марин Василев, Димитър Соколов и други. Занимава се с резбарство. Изучава народната медицина. През последните 7 години от живота си живее в манастира „Седемте престола”. Там пише стихове, цикъла „Православие”, Кондиката на Бачковския манастир, води си дневник, оставя два недовършени романа, автобиографичната повест „Червеният хотел”, обширна кореспонденция със съпругата си, превежда пиеси за Музикалния театър. Умира на 25.08.1958 г. в манастира „Седемте престола” („Рождество Богородично”), Софийско, където е погребан. В по-ново време са издадени под истинското му име Светлозар Димитров книгите „Бачо Киро, Батак, Перущица” (исторически разказ, 1976), „Гръцки владици: Братя Миладинови” (1976), „Капитан Мамарчов” (исторически разкази, 1976), „Хъшове” (исторически разкази, 1976), „Родината под робство. Книга 1-2. (1976). През 1998 г. съпругата му Соня Димитрова издава мемоарната си книга „Спомените на една Змеица”. В наше време са издадени „Лудориите на котарака Панчо. Весели стихотворения за деца” (1992), „Епиграми” (съставителство Вихрен Чернокожев, Росица Чернокожева, 2000), „Майчина вяра” (съставителство Васил Балевски, 2003), „Кондика на Светата Бачковска ставропигиална” (2009).

Змей Горянин

Архив

Страници

Авторски права

Статистика

Анотации