ЕПИГРАМИ
КУЛТУРАТА
Не се гневи, когато някой каже,
че нямал си културен вкус и дух:
на хората културните багажи
най-често са възглавници със пух.
1936
——————————
ОСНОВАНИЯТА
От малък още лъжеше за трима
и глупостта му беше несравнима;
от мързел не научи занаят,
та затова - избран бе депутат.
1936
——————————
ЗА „ЦАРСКИТЕ МАНЕВРИ”
Народът - гол и бос,
бз гащи и калеври, -
та… ставаше въпрос
за „царските маневри”…
1936
——————————
ИСТИНАТА
Човек се ражда, без да ще,
живее сетне ще не ще.
И тази истина разбира,
едва когато умира.
1937
——————————
ОБЪРКАНО ПОТОМСТВО
Не зная на какво са се надявали
бащите ни, когато са садили,
но дойде ред, ний, като грешни дяволи,
да жънем бурен, тръне и бодили.
1937
——————————
БЪЛГАРИЙО ЛЮБЕЗНА
Българийо любезна,
как хубава си ти!
Където да излезна -
зад мен стражар слухти…
1937
——————————
ПОТОМЪКЪТ
Събрали се чума със вампир,
сътворили щастие и мир;
като минали години - ето
депутат им станало детето!
1938
——————————
НАРОДНИ ВОДАЧИ
Народни водачи, а гледаш: край тях
кордони джандари се вият и лазят, -
дали от народна любов ги е страх,
дали пък народа от себе си пазят?
1938
——————————
СВОБОДАТА
Тез, що се бориха за свобода, измряха,
до Свободата други доживяха, -
а тези други готвят друго време -
пак шии във хомота да навреме!
1943
——————————
СВОБОДАТА
Ех, сладко нещо е, безспорно, свободата:
живей човек и й се радва - славно!
Но в друго нещо тука е бедата -
да: гладна свобода е робство най-безправно!
1946
——————————
ПОРТРЕТ
Гледам младия поет,
пише си автопортрет,
а във него само поза
в неограничена доза!
1950
——————————
ЕПИТАФИЯ
Кръст, на кръста надпис прост:
„Тук почива тоз и тоз!” -
всъщност: смок един почива,
свит в парливата коприва…
1950
——————————
ЕПИТАФИЯ
на Рачо Стоянов
Тук майстор Рачо е зарит,
на „Майстори” създателя.
Умря, кога се умори
да съществува без пари,
без дом и без издатели.
1950
——————————
ЗАВЕТ
Посадете ми на гроба бурен -
той е знак за истинска печал,
отразил живота ни културен
в съвършено верния му хал.
1950
——————————
В БЛАТОТО
На живота в блатото
все така си става:
все потъва златото,
а боклукът плава.
1950
——————————
ВОЙНА И МИР
На клетите народи
мирът е вечна жалба -
уви, войните води
банкерската печалба.
1950
——————————
ПРИЛИЧИЕТО
Макар да съблюдаваме
приличие привично,
и двама се надяваме
на нещо… неприлично…
1950
——————————
ТИХИЧКО
Реката тихичко си пей,
гората тихичко шушука,
и тихичко ми се живей
сред тихичката скука тука.
1950
——————————
ЧОВЕК
Болен - черква построява;
оздравей ли - свещ не дава.
1951
——————————
ЗА ТИКВАТА
Тиквата е нещо просто
само върху рамене.
1951
