ИЗ „МАЙЧИНА ВЯРА” (2003) – ІІ
ПРИЧАСТИЕ
Зората свари ме на път.
Шуми край мен гората млада, -
дъхът на пролетна прохлада
аз вдишвам леко с пълна гръд;
и моето сърце трепти с крила
на лека чучулига, която в утрото лети
и иска слънцето да стига.
Достигна ли върха, аз знам:
простен, смирен, разкаян грешник
клепалото ще ме посрещне
и аз ще си отдъхна там;
във мъничкия монастир
ме чака чисто, чудно щастие -
а, колко обич, колко мир
във капката Свето Причастие!
ВЪЗКРЕСНА ПЕСЕН
Празничното слънце е засмяно,
вятърът възкресни песни пей
и в небето синьо, като знаме бяло,
чисто облаче се вей.
Бяло знаме - знак за мир и обич!
(Мир и обич ни Христос дари).
За мира въстават всички роби
и в сърцата обичта гори.
Мир и обич днес браздят нивята,
дето хлябът наш насъщен зрей,
плуг и трактор, чук, игла и вятър
новите възкресни песни пей!
ПОБЕДНА ПЕСЕН
Звъни, великденска камбана!
Сияй, възкресна свята нощ!
Да няма мъка, скръб и рана,
душа да няма изтерзана,
ни помисъл да има лош!
Защото Любовта, разпната
от синовете на грехът - възкръсна пак.
И светлината зарита в тъмата на земята
изгря и озари светът.
Защото истината блясна,
- лъжата я не затъмни! -
и всеки ден е все по-ясна,
по-лъчезарна и прекрасна
от всички, всички светлини.
Звъни, ехти, победна песен!
Душите празнично буди и
възкресявай, че възкресе Христос -
Владетелят небесен -
смъртта със смъртта си победил!
ВЕЛИКДЕНСКА НОЩ
Нощта е тъмна, а градът е светъл:
течат по улиците светлини,
блестят на „Невски” златните кубета
и звън камбанен плиска на вълни.
И на вълни на люляка мирисът
се носи над празнуващия град
и всички хора толкова добри са,
че всеки срещнат срещат като брат.
Очите са и светли, и горещи, -
те по-пламтят от хилядите свещи -
и светлината все расте, расте…
И с вяра, що от дън душата блика,
повтарят устните вестта велика: -
за мир в света възкръсна Ти, Христе.