ПРЕЗ НОЩТА НА ПРИЗРАЦИТЕ…
„Аз, Хамлет, бледен принц на Дания,
отказвам се от скептицизма,
щом се видях във три издания,
през три различни цветни призми:
Чист реалист, мечтател мрачен
и болничав в известна доза,
добър син, лош син, смел, юначен и
страхлив, смирен, красив и грозен.
При туй съм влюбен във Офелия,
за нея смятам да се женя -
и да умирам на дуели аз
хич даже нямам намерение.
А колкото за дребни грешки,
не ще издавам веч присъди:
при тия дни на грижи тежки
не всеки може да го бъде.”
Насън така говорих с Хамлет
и му казах: „Добре! Не споря -
но, друже, за това едвам ли
ще се разправиш с режисьора…”
——————————
в. „Щурец”, г. 1, бр. 11, 1932 г.