РЕКВИЕМ
Кой демон сив и нечовешки мъдър
е отредил с живот да се купува
от истината толкоз малък залък?
Изгасва тоя ден лъчист и ален,
като сърце, потънало във кръв -
и сякаш тъй е трябвало да бъде:
когато глъхне стонът ни прощален
и ний стоим с приведени глави,
да слушаме как вятърът мълви
жестоката, потресната присъда.
Една балада за Редингския затвор,
повторена с зловеща яснота:
Пак тази безизходна пустота,
безчестие, ненавист, змийски съсък,
пак същия позор.
Сега се скъса
веригата. И ти си вече волен. -
Как ще те срещне в ведрия простор
божествено правдивата Темида,
ще смъкне ли превръзка от очи?
Ще пламне ли от срам, когато види
проблеснал в твоя поглед тих и чист
големият въпрос за справедливост?
Камбаните гърмят зловещо, диво -
като че ли изпращат в небесата
за твоята неписана балада
една протестна, дръзка канонада.
в. Литературен глас, бр. 327, 4.11.1936 г.
