УТРО В ПЛЕВЕН
Слънцето разля над всеки паметник
малки капки кръв, които парят: -
и отекват в улиците каменни
стъпките на няколко стражари.
В улиците стари, като времето,
преминават лозари-копачи;
не тежат им грижите и бремето,
че лозята за мотика плачат.
А макар и рано в кафенетата
разсъждават сонм пенсионери:
за живота, за смъртта, за псетата
и за всички млади офицери.
Грее тиха скука по усмивките,
тих, провинциален, скучен жребий:
пиперливи клюки по сънливките
и въздишки за мъртвец погребан.
Тъй спокойно си тече и Барата:
не шуми, не пее романтично: -
тъй спокойно кретат две магарета,
клатейки ушите си ритмично.
——————————
в. „Щурец”, г. 1, бр. 25, 10.06.1933 г.
