Змей Горянин

Може и прост да съм. Приемам. В България, ако си прост, ще бъдеш по-оригинален. Всички са толкова потресающо умни, учени и познавачи, че простият човек някак си по-добро самочувствие има.

Прост съм и толкова! И съм доволен. Не се мъча да разбирам новото изкуство в Общата изложба. Редовно се храня и спя, и на работа ходя.

А ако не бях прост, можех да повредя функциите си.

Можех, например, да се съсипя от размишления: може ли дамски бюст да се изобрази с пелте от грис и сладко от вишни, може ли да мине за натура морта един портрет, ако вместо ухо му се сложи дръжка от делва и най-сетне - може ли една тиква да мине за апокалиптично животно, щом й прикачат два крака от костенурка и два от петел.

Сега съм си добре. Не разсъждавам върху такива неща и ми е леко на съвестта. Възприемам ги като Свето Писание: щом са станали, значи Господ ги е направил.

Какво са виновни хората, ако Господ им разбърка акълите? Това може и с цел да е станало.

Може и за моето невежество да е направено, сиреч: виж се, господине, колко си прост!

в. „Литературен глас”, 28.10.1936 г.